Основаното на полов признак насилие е повсеместно: според Световната здравна организация (СЗО) почти всяка трета жена в света е преживяла физическо и/или сексуално насилие. И това е само ужасяващият връх на айсберга на сексизма.
В допълнение към популярното движение #MeToo в САЩ, кампании като #aufschrei в Германия, масовите протести в Мексико и Индия срещу изнасилванията и убийствата на жени или, съвсем наскоро, случаят на Жизел Пелико във Франция могат да дадат тласък на събитията - ако политиците и съдебната система се заемат с проблема.
Как Жизел Пелико стана феминистка икона
Случаят на 72-годишната жена шокира не само Франция: Жизел Пелико е била дрогирана от съпруга си в продължение на години и изнасилвана от него и от други мъже. Съпругът е заснел 200 инцидента, които служат като доказателство в текущия съдебен процес срещу него и още 50 мъже. Какво е особеното: Жизел Пелико изрично е поискала съдебният процес да не се провежда при закрити врати, "за да може срамът да бъде изпитан от другата страна".
За да изразят подкрепата си за Пелико и други жертви на сексуално насилие, няколко хиляди души излязоха по улиците на различни френски градове през септември, скандирайки: "Ние всички сме Жизел!".
Според експертката по женските права Елке Фернер, в момента този случай връща основните аспекти на насилието срещу жени в центъра на вниманието във Франция. Но това не е достатъчно. Фернер смята, че са необходими промени във френското наказателно право. "Не съществува дори правилото "не означава не", съгласно което сексуалните действия против ясната воля на другото лице биха били наказуеми"."
Дискриминацията и женомразството в Индия не секват
Изнасилването и убийството на една асистент-лекарка предизвика наскоро възмущение в Индия. 31-годишната жена беше намерена мъртва в държавна болница в Калкута, столицата на Западна Бенгалия, в началото на август. Последният от многото случаи на изнасилвания в най-многолюдната страна в света предизвика масови протести. Служителите в в държавните болници започнаха стачка. Затегнати бяха и наказанията за изнасилване в Западна Бенгалия.
За много индийци престъплението навява спомени за бруталното групово изнасилване на студентка в автобус в столицата Ню Делхи през 2012-а година. 23-годишното момиче почина от тежките си вътрешни травми. Преди 12 години протестите и общественото възмущение бяха дори още по-големи, припомня индийската активистка за правата на жените Ранджана Кумари. Според нея сексуалното насилие отразява патриархалните и женомразските структури на индийското общество. Тя е на мнението, че е необходимо много дълго време за промяна на социалните норми.
А политиците и властите все още имат много да наваксват. Въпреки че през последните години законодателството стана по-строго и бяха стартирани нови програми, според Кумари голяма част от тях си остават на книга. Властите неведнъж са се опитвали да прикрият случаи на насилие, а в някои ситуации служителите дори са отказвали да приемат сигнали от жени. "Правосъдната система в Индия също е проблем. Минават между 10 и 15 години, докато едно дело стигне до съда."
Жените в Мексико се изправят срещу фемицида
В Мексико всяка година стотици жени стават жертва на фемицид - т.е. са убити, защото са жени, обикновено от бивш или настоящ партньор. По официални данни през 2023-а година тези убийства са били 827, а броят на нерегистрираните случаи вероятно е значително по-висок. Експертите обясняват големия брой убийства на жени в Мексико с дълбоко вкоренения мачизъм и проблемната съдебна система, която не предлага достатъчно защита на жените.
Тревожните мащаби на смъртоносното женомразство доведоха дотам, че през последните години феминисткото движение в Мексико набра скорост и прерасна в социален бунт. Американската юристка Джули Голдшайд, експертка по въпросите на насилието, основано на пола, казва, че "масовите протести срещу убийствата на жени и другите форми на насилие, основано на пола, играят важна роля за повишаване на обществената чувствителност и за търсене на отговорност от виновните".
В резултат на голямото обществено внимание съдебната власт и политиците също все по-често се занимават с този въпрос - но все още не са предприети мащабни и ефективни мерки. Погледите на много мексиканци сега са насочени към Клаудия Шайнбаум, която през юни беше избрана за първата жена президент на страната.
Германия: Все още има какво да се прави
През 2013-а година хаштагът #aufschrei (извикай) започна да се използва в социалните мрежи в Германия за споделянето на преживявания, свързани със сексизъм и насилие. Заедно с редица текстове на журналистки по темата това доведе и до широка дискусия в Германия, която вероятно ще предизвика и някои промени през следващите години.
Така например от 2015-а година т.нар. "хапче за следващата сутрин" е достъпно без рецепта, а през 2016-а беше реформирано законодателството за сексуалните престъпления. Експертката Елке Фернер смята, че най-неотложната задача по отношение на правата на жените и защитата от насилие в момента е планираният Закон за помощ при насилие. Той ще даде на засегнатите от домашно насилие законно право на консултации и защита и за първи път ще установи единни насоки за финансирането на приютите за жени и консултантските центрове. По официални данни миналата година 250 хиляди души в Германия са били засегнати от домашно насилие, а всеки втори или трети ден една жена умира в резултат на насилие от страна на партньора.