Коментар на Веселин Стойнев:
Загубеният близо месец парламентарен живот очерта що-годе по-ясна картина:
Първо, победителят ГЕРБ е в пълна изолация и в невъзможност да мръдне встрани от Делян Пеевски - доказано в 15 вота на първо и второ гласуване за кандидата за председател Рая Назарян, която не получи нито един глас извън собствената си партия.
Второ, че алтернативно мнозинство от ПП-ДБ, "Възраждане", ИТН и БСП не се реализира заради разногласия в ПП-ДБ. ДБ гласуваха по три различни начина за Силви Кирилов, а двама от депутатите на ПП станаха почти дисиденти. В същото време налице е и почти явна зависимост на голяма част от групата на БСП от Пеевски, която не подписа санитарния кордон срещу "ДПС-Ново начало".
Трето, партиите не могат да не мислят председателя на парламента и като служебен премиер заради изпразнената "домова книга" - поне докато Конституционният съд не реши дали да върне правомощието на президента сам да определя служебното правителство.
Изборът на председател - ключ с едно или две завъртания
Цикленето в кръг ни върна на изходната позиция: управленски мнозинства са невъзможни - зад ГЕРБ заради Пеевски и зад ПП-ДБ заради "Възраждане". А председателят на парламента се оказва ключът, който не е сигурно дали ще се превърти само веднъж - като част от управленско мнозинство, или два пъти - като врата към нови избори.
С отговора си на кандидатурата на лидера на ДСБ Атанас Атанасов за председател на Народното събрание Бойко Борисов поема двойна игра - хем отстъпва, хем търси управленско мнозинство, което лично да води, издигайки отново кандидатурата си за премиер. Това е напълно неприемливо за ПП-ДБ, които бяха поставили като предварително условие за колаборация с ГЕРБ заедно със санитарния кордон около Пеевски лидерът на ГЕРБ да не е премиер. Офертата на Борисов обаче цели по-скоро вбиване на клин в ПП-ДБ, които вече се разцепиха по оста "Възраждане" с кандидатурата за парламентарен председател на Силви Кирилов от ИТН. И ПП не закъсняха веднага да обявят, че ще гласуват за Атанасов, но няма да преговарят с Борисов, защото не е подписал декларацията за кордона. ДБ пък са в невъзможност да взаимодействат сами без ПП, защото ще бъдат обвинени, че са "гербери".
Походът на Пеевски към избори
Натискът върху втората формация се усилва след отказа на "ДПС-Ново начало" да издига свои кандидати за каквито и да е ръководни постове в парламента, с което до голяма степен обезсили санитарния кордон. Пеевски отново демонстрира, че целта му е бързо да отидем на избори.
Въпросът е дали Борисов може да започне реални преговори за управление, оттегляйки кандидатурата си за премиер и намерението да върне първия мандат и подписвайки някакъв ревизиран вариант на декларацията за санитарния кордон. И дали ще може да привлече и ИТН и БСП според първоначалната идея за четворна коалиция. Или целта му е в синхрон с Пеевски да отидем на избори, като стовари изцяло вината върху ПП-ДБ за провала на 51-ия парламент, след като той привидно е направил толкова отстъпки.
Второто не изглежда непостижимо при видимия страх у ПП-ДБ за повторна сглобка, от която те понасят тежки щети. Ако стратегията на Борисов е да задълбочава разцеплението в ПП-ДБ и да ги тласка към алтернативно мнозинство с "Възраждане", това ще се случи окончателно при завъртането на парламентарната рулетка. Втората политическа сила ще остане формално единна, най-малкото за да не изпадне от позицията на втора и да загуби втория мандат за съставяне на кабинет. И ако се опита да го реализира, или дори да участва в трети евентуално на ИТН, няма как да избяга от обещанието си, че не може да участва в управленско мнозинство, което зависи от "Възраждане". А това може да доведе вече и до формално разцепление в коалицията.
Заплахата да не стане като в Румъния
Геополитическа заплаха отново се явява като възможност под формата на нещастен случай да изиграе ролята на лепило - както войната в Украйна бе движещият мотив за Сглобка-1, така сътресенията в Румъния да се окажат такъв за Сглобка-2. При евентуално изваждане на Румъния от орбитата на най-верен приятел на САЩ на континента - страната, която строи най-голямата натовска база в Европа край Констанца, която граничи с Украйна, но може да кривне към пропутинския лагер, тогава отново и заплахата от президента Радев се увеличава, както при първата сглобка. Въпросът е, че българският политически процес тече твърде бавно и румънците могат да преодолеят политическата си криза още тази неделя на балотажа за президент, преди българите да се опитат да ги използват за разрешаването на своята криза. Едва ли може да се очаква и ефективен отвъдокеански натиск за втора сглобка у нас в безвремието до инаугурацията на Тръмп, след като нямаше успешен такъв и за запазване на първата.
До окончателната развръзка има още доста политическо време, въпросът е поне то да не се проточи прекалено дълго и хронологически.