Кремираха тленните останки на Маркес

Тялото на Нобеловия лауреат за литература Габриел Гарсия Маркес бе кремирано. Това съобщи посланикът на Колумбия в Мексико Хосе Габриел Ортис.

Според колумбийското радио Каракол, което се позовава на източник близък до семейството на писателя, това е станало още на Велики четвъртък, в деня на неговата смърт.

След опелото прахът на автора на „100 години самота“ е оставен в погребалната зала на гробището "Гарсия Лопес" на мексиканската столица. Семейството на писателя, който от 1960 г. живее в Мексико, още не е решило дали прахът да бъде разделен между Мексико и Колумбия или да остане на едно място, съобщи посланик Ортис след среща с вдовицата на Маркес Мерседес Бача.

Президентът на Колумбия Хуан Мануел Сантос обяви тридневен национален траур заради кончината на световно признатият и обичан литературен колос. "Сто години самота и тъга за смъртта на най-великия колумбиец за всички времена", заяви Сантос.

По повод на смъртта му, хора от целия свят, както и политически лидери, отбелязват заслугите на Маркес към световната литература.

Маркес, който е известен като Габо в цяла Латинска Америка, почина от бъбречна недостатъчност и респираторни усложнения на 17 април на 87-годишна възраст в Мексико.

Светът загуби един от най-великите си писатели-визионери и един от любимите ми от времето, когато бях млад. С тези думи президентът на САЩ Барак Обама отбеляза смъртта на Маркес, съобщи Ройтерс.

Другият носител на Нобелова награда за литература - перуанският писател Марио Варгас Льоса, който преди време удари Маркес в окото, оставяйки му синина по време на диспут, казва: "Велик писател, чиито творби имат огромен принос за популярността и престижа на литературата на испански език почина. Неговите книги ще го надживеят и ще продължат да печелят читатели от цял свят". 

Писателят е роден на 6 март 1927 в Аракатака, Колумбия, известно като банановото пристанище на Карибско море, но прекарва по-голямата част от живота си в Европа и Мексико. Често е сочен за най-известния представител на магическия реализъм, елементи от който се откриват в много негови произведения. Основен мотив в тях е самотата. Световната му слава идва с публикуването на книгата "Сто години самота" през 1967 година. Получава Нобеловата награда за литература през 1982 година.