Налагане на мир: Защо е време да напуснем Сирия?

Сирийската държавност е спасена, съдбата на Асад е под въпрос. Бързото и неочакваното решение за изтеглянето на руските войски е сигнал, че режимът трябва да направи компромиси. Това коментира за РБК главният редактор на сп. „Русия в глобалната политика“ Фьодор Лукиянов. Той е член на дискусионния клуб „Валдай“, който е създаден през 2004 г. със задачата за обмен на западни и руски мнения за съдбата.

Внезапният изход?

Ако внимателно сме следили изказванията на президента и на всички официални лица от началото на военната операция в Сирия, то изтеглянето ни не трябваше да е неочаквано. Всички говореха едно и също през цялото време: операцията е ограничена по време. И дори посочваха нейния срок – пет – шест месеца. Също така се посочваше, че нейните цели са спасение и укрепване на сирийската държавност, а не подкрепа за режима на Башар Асад.

Многократно беше казано, че постоянно военно присъствие в Сирия не се предвижда. На кратко – сензация в решението на руското ръководство няма.

От самото начало стоеше въпроса, че главният проблем в Сирия може да стане „стратегията за напускане“ (exit strategy). Влизането в подобна авантюра е много по-лесно, отколкото изходът от нея. За пример могат да ни послужат действията на САЩ в Близкия изток.

Трябва да подчертаем, че в началото на руската операция в Сирия трябваше да се укрепи управляващия режим на Асад, за да се запази сирийската държавност и да се спре разрастването на Ислямска държава и радикалния ислям. Затова заложихме на Башар Асад като олицетворение на държавността. В същото време боеспособността на сирийската армия се оказа много по-ниска от нашите прогнози и това отне много повече от планираното време, за да се постигнат очакваните победи. Те ни бяха нужни, за да започнем изтеглянето. Победите на сирийската армия станаха факт през януари – февруари. След тях възникна ситуация, която ни позволи да съкратим нашето участие и отговорността на Русия за това, което ще става в бъдеще.

Основните цели са постигнати. Отначало Русия спаси от крах режима на Асад, а след това го укрепи, за да може да поддържа реда над територията, която контролира. Разбира се, Асад не владее цяла Сирия и мисля, че никога няма да я владее. В края на краищата на тази територия живее голяма част от сирийското население.

Ползата от операцията?

Може да се каже, че промяната в баланса в силите ще позволи на политическите преговори да се състоят и те да не бъдат форум само за размяна на декларации и обвинения, на което бяхме свидетели на предишните кръгове от тях в Женева, Виена, Кайро и Москва...

Въпреки фактическата подкрепа за Асад, Русия адекватно приема перспективата, че режимът едва ли ще бъде вечен. Сирия в сегашния формат няма да съществува, нужни са сериозни промени.

Никога няма да се повтори ситуацията, при която малцинството ще управлява мнозинството. Нужни са нови комбинации. И неочакваното обявяване на изтеглянето е ясен сигнал към Дамаск, че режимът не трябва да разчита на подкрепата на Кремъл.

Аз смятам, че изтеглянето е свързано с позицията на Москва, че режимът на Асад няма да е вечен.

Можем ли да говорим за непоследователна Русия? Операцията на Москва започна под лозунга за борба с Даеш, както е известна Ислямска държава, но непрекъснато повтаряше, че борбата е нужна световна коалиция. Освен това отправяхме непрекъснато покани за присъединяване, дори и към американците. Това предложение не беше прието и ние можем да кажем: „Сами не можем да победим, но направихме това, което ни беше по силите“. Напредването на Ислямска държава, което миналата година изглеждаше, че не може да бъде спряно, в наши дни е спряно.

Кога ще настъпи мирът?

Съвсем други механизми и методи са нужни за окончателна победа. Нито американците, нито ние (руснаците – бел. ред.) можем да победим само с удари от въздуха.

Необходими са сухопътни действия.

Наивно е да се смята, че Русия ще напусне Сирия окончателно. През последните 15 години САЩ ни дадоха два примера. Единият е негативен, а друг позитивен. Американците се изтеглиха от Ирак напълно и на практика се случи колапс в държавността и появата на Даеш. От Афганистан се изтеглиха основните сили на американците, но там остана сериозно военно присъствие. И при всичките си проблеми Афганистан все още не се е „взривил“.

Смятам, че Русия трябва да следва втория път. Тази военна инфраструктура, която е създадена, като база на ВМФ и на ВВС на Русия, трябва да се запази. Също така трябва да имаме и ограничен военен контингент. Той ще е гарант, че официалната власт няма да бъде свалена и Асад няма да бъде застигнат от съдбата на Кадафи или Наджибула (лидер на Афганистан от съветската окупация и обесен на полицейска будка от талибаните – бел. прев.).

Решението на Русия може да подтикне сирийските власти да бъдат по-конструктивни и гъвкави. Русия не се отказва от Асад, но се дистанцира от него.

Кремъл се заяви като изцяло влиятелен играч на международната сцена. Дали се харесва това или не, но ефективното използване на военна сила и демонстрацията на възможности винаги са били убедителни аргументи, за да се приеме една или друга страна насериозно.

Основните теми за разговор на Кремъл със Запада значително се разшириха. До сирийската кампания основно говорихме за Украйна и Минския процес. Дори и при цялата сложност на процесите, това е периферията на международната политика, на чиято сцена нищо ново не можеше да се постигне.

Сирия и Близкият изток са централната международна тема. Преместването на Русия от периферията в центъра на международните отношения повиши нейния статус. Към Русия сега се отнасят много по-сериозно, отколкото преди половин година. Това е еднозначен факт.

Със съкращения