Европейският съюз планира да засили присъствието си в Арктика и да настоява Северният морски път да остане достъпен за международното корабоплаване. Брюксел подготвя нова арктическа стратегия, която предвижда инвестиции в ледоразбивачи и засилено наблюдение на региона, заяви върховният представител на ЕС за външната политика Кая Калас пред британския The Times.
Според Калас Европа трябва да работи по-тясно със САЩ и Канада, за да не допусне „пълен контрол на Русия и Китай“ върху Северния морски път. По думите ѝ държавите от ЕС и НАТО ще настояват маршрутът да бъде „отворен за преминаване на всички кораби“.
Интересът към Северния морски път нараства заради възможността той значително да съкрати транспортното разстояние между Азия и Европа в сравнение с традиционния маршрут през Суецкия канал. Значението му се увеличава и на фона на нестабилността в Близкия изток и рисковете за някои от основните световни морски транспортни коридори.
Русия развива Северния морски път като стратегическа транспортна артерия покрай своето арктическо крайбрежие, а Китай също проявява нарастващ интерес към използването на арктическите маршрути. Именно задълбочаването на сътрудничеството между Москва и Пекин в региона е сред основните опасения на Брюксел.
Калас съобщи, че Европейската комисия ще представи на 20 октомври новата си стратегия за Арктика, която ще актуализира политиката на ЕС от 2021 г.
Сред предвидените мерки са инвестиции в строителството на нови ледоразбивачи и създаването на център за наблюдение на руската активност в Арктика. Очаква се ЕС да засили и използването на сателитните си системи за наблюдение и навигация в региона.
Според представената информация новата стратегия предвижда и промени в досегашния подход към добива на енергийни ресурси в Арктика. Обсъждат се облекчения на ограниченията за разработване на офшорни нефтени и газови находища, като Брюксел вижда потенциал най-вече в норвежкия арктически шелф.
Целта е перспективата за разработване на нови находища да привлече инвестиции и едновременно с това да подпомогне енергийната сигурност на Европа.
Отделно ЕС планира през 2027 г. да започне програма за наблюдение на Арктика. За нея се предвижда използването на европейските сателитни системи Copernicus и Galileo за откриване и проследяване на потенциални заплахи по суша и море.
Москва реагира критично на засиления интерес на Брюксел към региона. Представителят на Русия в Арктическия съвет Владислав Масленников заяви, че ЕС върви към ескалация и политизиране на сътрудничеството в Арктика.
Новата европейска стратегия идва в момент, когато Арктика придобива все по-голямо икономическо и геополитическо значение – не само заради новите морски транспортни маршрути, но и заради запасите от енергийни ресурси, необходимостта от нова пристанищна и корабна инфраструктура и засилващата се конкуренция между големите световни сили.