Около подкрепените единодушно в парламента на първо четене промени в Закона за ДДС, с които се премахна ДДС върху даренията на храни с изтичащ срок на годност при определени условия, обществото беше залято с информация, която може да създаде у хората грешни очаквания, че проблемът с бедността и изхвърлянето на храни ще бъде напълно решен. В тази връзка, ето пет грешни твърдения, които генерират свръхочаквания.
Това написа в профила си във Фейсбук Йордан Матеев, главен редактор на сп. „Форбс България“.
1. В България се изхвърлят 670 хил. т. храна годишно.
Изчислението е много спорно, тъй като се базира на данни за други страни, в които са правени съответните изследвания. В България няма подобни изследвания и цитираното число е само предполагаемо и най-вероятно е доста преувеличено, никой не може да каже колко.
2. Храната се изхвърля от търговците.
Всъщност всички говорят за общото количество изхвърлена храна - от производители, търговци и потребители. А основната част от храните се изхвърля от потребителите. Отново, никой не знае точно колко.
3. Ограничението от 0.5% от оборота с храни, до което според проекта не се плаща ДДС при дарение е недостатъчно.
Това твърдение се базира на грешните твърдения в т.1 и т.2. Добър търговец не би допуснал да се развали над половин процент от стоката му. Тоест ограничението е адекватно и ограничава рисковете от злоупотреби.
4. Бюджетът потенциално може да загуби 280 млн. лв. приходи годишно.
Целият пазар на бързооборотни стоки в България (при това, той включва не само храни) е 10 млрд. лв. Таванът на пропуснатите приходи е около 40 млн. лв. На практика числото със сигурност ще бъде доста по-малко. Следователно от гледна точка на фиска загубите ще са незначителни.
5. Законопроектът ще реши проблемът с изхвърлянето на храни.
Не, той може да реши проблема само за малката част от храните, която се изхвърля от производители и търговци. Това е добра първа крачка. Но големият проблем с изхвърлянето на храни може да се реши само с добро управление на храните от домакинствата.