За адекватна и реалистична политика по доходите се обяви ръководството на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) по време на открита за медиите дискусия днес.
В рамките на обсъждането председателят на Асоциацията, Васил Велев представи факти, свързани с тревожната тенденция за това, че заетостта расте, безработицата спада, но състоянието на човешките ни ресурси е критично. Според представените от него данни, работната сила в България намалява със 73 хиляди души през 2016 г. Общият брой на хората извън работната сила достига 2 900 000 души, а едва 239 000 от тях имат желание да работят.
По данни на МВФ, България е сред най-потърпевшите страни от емиграцията. Към 2012 г. около 16% от населението на България, Румъния, Хърватия и Албания е емигрирало на Запад, което е довело до намаляване на Брутния вътрешен продукт (БВП) със 7%. Прогнозата е, че към 2020 г. БВП на страната ще намалее с още 4 на сто.
Сравнителните данни за страните от Европейския съюз и България показват, че през 2013 г. производителността на труда у нас е била 15% от средната производителност на труда в 28-те страни членки. В същото време СРЗ за България отнесена към СРЗ в ЕС28 е 21%. България изостава спрямо средната за ЕС производителност на труда, но възнагражденията у нас изпреварват с няколко процентни пункта достигнатата производителност на труда. В ЕС има и страни без регламентирана МРЗ. Данните сочат, че доходите на работещите в тези страни са 1,6 пъти по-високи от тези на трудещите се в тези страни, където има регламентирана МРЗ, както е и в България. Безработицата в страните без МРЗ е с 40% по-ниска от безработицата в страните с МРЗ.
Затова мерките, които предлага АИКБ са да се развие колективното договаряне на ниво икономическа дейност. МРЗ за страната да бъде заменена от комплекс от минимални работни заплати по икономически дейности, договаряни на отраслово равнище от представителните организации на социалните партньори.
Очакванията на ръководството на АИКБ са свързани с това правителството да преосмисли държавната политика по отношение на човешките ресурси в две посоки. Първо, хората, които получават висше образование в рамките на държавната поръчка, да имат ангажимента да работят в България. За техническите специалности трябва незабавно да се заделят финансови ресурси за отпускане на стипендии за учащите, както за висше, така и за средно професионално образование. Тази стипендия също да е свързана с ангажимент за работа в България или за български компании, или институции за определен, по-продължителен период от време. Второ, досегашната политика, без пазарен тест (с така наречената „Синя карта“) да се приемат високо квалифицирани специалисти само в IT сектора е необоснована. Необходимо е незабавно да се разшири обхватът на действие на „синята карта“ в България и за ред други, крайно необходими за индустрията специалности. Трето, необходимо е да се пристъпи към подписване на двустранни спогодби със страни с българска диаспора за облекчен достъп на наши сънародници до българския пазар на труда.
Според АИКБ са наложителни и следните административни действия:
Законодателни промени за премахването на Минималния осигурителен доход и „класовете“;
Отмяна на временно въведената мярка работодателят да плаща за първите 3 дни болнични;
Реформа в медицинската и трудовата експертиза и прекратяване на злоупотребите с пенсии за инвалидност;
Преглед на режима за извънреден труд, с оглед допускане на по-голяма гъвкавост при полагането му.