Победата на социалистическата партия на Франсоа Оланд вероятно ще промени политиката за френските компании за подбор на персонал. Оланд е първият президент социалист след Франсоа Митеран през 1980 г. и избирането му сигнализира за желание от страна на френския електорат да се използват положителни мерки за стимулиране на възстановяването на икономиката, отколкото режима на строги икономии, предпочитан от напускащия поста Никола Саркози. Новоизбраният президент заяви, че иска да се съди по способността му да съживи "френската мечта", което означава "справедливост за всички", нови възможности за "младите" и "по-добър живот за всяко следващо поколение".
Европейската политика е дясно ориентирана след икономическата криза, която избухна преди четири години, и новият френски президент вероятно ще се окаже в противоречие с избраните за президенти свои съседи в Германия (Ангела Меркел) и Великобритания (Дейвид Камерън). Френската социалистическа партия не успя да се превърне в една модерна социална демократична партия, както направиха повечето други европейски социалистически партии през 90-те години на миналия век, като Британската партия на труда ("New Labour") и неспособността й да се модернизира я остави извън изборната победа до сега. Въпреки това, Франсоа Оланд се счита за умерен политик сред левите. В част от предизборните си обещания той пое шест ангажимента:
1. Да 20 млрд. EUR в разкриването на нови работни места.
2. Да се привлекат компаниите към наемане на млади работници.
3. Да се ограничат заплатите на шефовете на държавните фирми до не повече от 20 пъти над средната работна заплата (т.е. таванът на годишните приходи да е 360 000 EUR).
4. Да се позволи на тези, които са натрупали 42 години плащане на социални осигуровки, да се пенсионират на 60-годишна възраст.
5. Да се въведат нови данъци за богатите, включително 75% данък върху страничните доходи над 1 милион EUR, и 45% за тези, които печелят повече от 150 000 EUR (от 41%).
6. Борба срещу расовата дискриминация
Въпреки това, новият президент е изправен пред редица предизвикателства: рекордно висока безработица, огромен търговски дефицит, буксуващ растеж на икономиката и други.
Преди изборите, френският пазар на труда беше един от най-скованите в ОИСР, и сега има вероятност да бъде приет един по-либерален подход (като да се премине към 35-часова работна седмица). Законодателната среда за френските HR агенции се подобрява през последните години. Сега, обаче, със социалистическия президент, който обещава платформа за създаване на нови работни места, временната заетост едва ли ще бъде насърчавана за сметка на сключването на постоянни трудови договори. Въпреки това, ако новият президент се справи успешно със стимулирането на френската икономика и бизнесът се разрасне и започнат да се наемат на работа нови хора, може да се окаже, че новият режим не е такава заплаха за HR агенциите, каквато те очакват.
Оланд ще встъпи в длъжност на 15 май и неговите поддръжници се надяват, че левицата също може да спечели в парламентарните избори следващия месец.