Руският уран ще бъде търсен на световния пазар, независимо как се развива пазарът и независимо дали САЩ ще продължат да го купуват. "Неотдавнашното одобрение от Камарата на представителите на Конгреса на САЩ за забрана върху вноса на нискообогатен уран е по-скоро елемент на икономически протекционизъм, отколкото натиск върху Русия“, казва доцентът от катедрата по политически анализи и социално-психологически процеси на Руския икономически университет Павел Севостьянов.
Предвидимостта на доставките е изключително важна за глобалната ядрена индустрия. Политическата нестабилност, прекъсванията на веригата за доставки и подобни фактори правят урана все по-скъп и оскъден. Междувременно повече от 50 атомни електроцентрали се изграждат по света в момента и необходимостта от уран очевидно ще се увеличи през следващите няколко години.
„Руският уран във всеки случай ще присъства на световния пазар и най-вероятно в още по-големи обеми“, смята експертът.
Всяка година в света се използват около 84 000 тона уран. В сравнение с индустриалните метали това е много малко. Канада и Казахстан доставят приблизително 60% от световния пазар на първичен уран, а около 25% идват от вторични източници: отработеното гориво се обогатява повторно и се използва. Русия е основен играч на пазара на уран, въпреки че за нея миналогодишните рекордни доставки от 1,2 млрд. USD не са толкова значителна сума. „Това е по-скоро неговият принос за развитието на глобалната ядрена енергетика, която исторически в Русия, а преди и в СССР, остава на най-високо ниво“, каза доц. Севостьянов.
През 2023 г. Руската федерация е продала на САЩ уран на стойност над 1,2 милиарда долара, което е рекорд от 2009 г. насам. Русия запази първото място по приходи сред страните, изнасящи обогатен уран за САЩ. През миналия декември обаче Камарата на представителите на САЩ прие законопроект, забраняващ вноса на нискообогатен уран от Русия.