Румен Петков пред ФАКТИ: Промените в Конституцията върнаха на власт Борисов с всичка сила

Изборите на 9 юни показаха, че лявото политическо пространство е в криза, която се задълбочава. Видяхме и оставка на лидера на БСП, но дали това ще промени нещо. Пред ФАКТИ говори Румен Петков, лидер на партия „АБВ“, част от коалиция "Левицата".

- Г-н Петков, болката вляво има ли край…
- Болката вляво е голяма и тя е в резултат от години наред разбиване от вътрешни от външни фактори. Но тук искам да и да благодаря на всички хора, които все пак ни подкрепиха, защото това показва, че лявото съществува. То може да е по-малко, да е раздробено, но го има. А иначе този резултат, който получихме, всъщност извади лявото от активната политика и даде да се разбере, че без активен диалог, почиващ на уважение и зачитане на политики, а не на гръмогласие, лявото няма как се развива. То ще бъде погребано за години, десетилетия напред както стана в Унгария, в Полша и други източноевропейски страни. Така че се надявам този резултат да има отрезвяващ ефект. Поне ние - в „Левицата“, както сме заявявали през целия период, сме готови на диалог, който да намери решение, а не да вади напред лидерски амбиции. Лявото се нуждае от един диалог, който трябва да бъде лишен от лъжи, защото, когато излиза някой и казва "… ние поканихме всички“, а не е поканил никого, това звучи освен глуповато и демотивиращо, а и злепоставя автора на лъжата. Диалогът, вероятно част от него не бива да бъде публичен, е закъснял. Но ако искаме да покажем на ляво социално ангажираните граждани, че тяхното участие в обществения живот на държавата има перспектива, трябва всички вляво да проведем един конструктивен разговор.

- Видяхме две оставки след вота. На Христо Иванов и на Корнелия Нинова, която за трети път подава оставка. Какво ще е по-различното в БСП сега…
- Въпросите за БСП и Нинова са си въпроси на БСП. Просто не е прилично ние да коментираме и да се месим във вътрешни дела на друга партия.

- Тогава малко да разширя въпроса. След нейната трета оставка можем ли да говорим за нов общ разговор за лявото. Просто тази оставка дали ще промени нещо…
- Нека да си извървят пътя за нов избор на лидер, защото аз не изключвам Корнелия Нинова отново да се кандидатира за лидер на партията. В „Левицата“ сме убедени, че трябва да има много сериозно обновяване на представителството на левите формации, ако искаме действително то да се развива. В момента, след изборите, виждаме едно ясно послание, което беше излъчено от гражданите, и то е на обида, на огорчение, на усещане, че са употребявани, че са лъгани през последните години. В „Левицата“ всеки един от нас е достатъчно активен участник в обществения живот и ние ще продължим с ясни действия да участваме в политиката, защото този път е неизбежен. Той има своите плюсове, сигурно има и своите въпросителни, но искам да повторя, че диалогът и намирането на решението за общ път са нещо задължително, ако искаме политическите формации в лявото да убедят обществото, че имат перспектива.

- По време на кампанията проведохте много разговори с хората, но, всъщност, те разбираха ли какво им казвате, за да получите този резултат?
- Резултатът на „Левицата“ е катастрофален и това е вън от съмнение. И аз си мисля, че тук има три измерения. Едното са внушенията, които повече от три, три и половина години чуваме от различни анализатори, че резултатът от едни избори е предопределен. Второто внушение е, че видите ли евроатлантическа перспектива пред България има единствено чрез носители в лицето на ГЕРБ-СДС, ДПС и ПП-ДБ, но никой от тях не е обяснил какво разбира под евроатлантически ценности. Защото, според нас – в „Левицата“, най-висшата ценност е мирът. А другата страна говори само за война. За война, но без да се коментира смъртта, без да се коментира броят на жертвите. Третото внушение е, че, видите ли, септември или октомври ние ще имаме още едни избори, така че сега не се хабете да отивате. Да, факт е разцеплението в лявото, което беше причинено и от външни фактори, а това смути много избиратели и в София, и в Русе, и в Пловдив област и т.н. Но всичко това ни показва, че е нужна първа солидна стъпка за консолидация на лявото. За съжаление, тя беше срината по един доста грозноват начин по време на кампанията.

- Когато гласувахте, казахте, че гласувате за България и българите. А какво получиха те, след като виждаме резултатите от вота?
- Боя се, че съвсем скоро ще се усетим какво сме получили. Първо получихме усещането, че 65% от българите са огорчени, обидени и социално неангажирани. Не ми се иска да се задълбочавам в аномалията, че при нас гласуването е задължително съобразно закона. А ние имаме 65% граждани, пристъпили закона на 9 юни. И от това нищо няма да последва, разбира се. Защо, след като потъпкваме Изборния закон, трябва да очакваме, че ще спазваме Закона движение по пътищата, Закона за тютюнопушене в закрити помещения и така нататък. Създаваме закони, които след това нарушаваме с изключителен ентусиазъм, а и както е видно доста резултатно. Не очаквам да видим добри неща от това, което получихме, защото ние бяхме свидетели на едни нелепи промени в Конституцията, от които всъщност единственият резултат е, че Борисов преди три месеца се върна на власт с всичка сила. Промените в Конституцията, за които е ясно, че голяма част от тях ще паднат в съда, показаха нагледно нелепостта, неспособността на хора, които бяха политическа конструкция, политически проект - подчертавам дебело проект, а не партия, които от това живееха и на това разчитаха, за да се борят за общественото доверие. Не на последно място трябва да спомена и участието ни в войната. Ние станахме съучастници във войната с поканването на Косово в парламентарната асамблея на съвета на НАТО, което е много тежък удар върху сигурността в региона. Косово е перманентен източник на военно напрежение и не говоря тук само за етнически и други сблъсъци. Тоест, това, което ще го получаваме след тези избори, ще го получаваме в много тежки форми. Една от тях ще рефлектира утре и върху нашето място в славянската общност, друга върху мястото ни в православната общност. България е изправена пред огромни трудности, за които надали и тези 65% негласували си дават сметка, както и голяма част от останалите 35%, които гласуваха.