Главният архитект на Саддам: Когато минавам покрай двореца на дъщеря му, си обръщам главата

, В началото на 80-те години Ирак е мечтата на архитекта. Подобно на Хитлер, Сталин и Наполеон Саддам Хюсеин отдавал огромно значение на архитектурата. За него тя била начин да се увековечи. Багдад се превръща във внушителен град - с широки булеварди, пазарни центрове, хотели, туристически паркове и монументи. Бюджетите са огромни. Тук работят най-големите имена в архитектурата от цял свят - Робърт Вентури, Ричард Ингланд, Рикардо Бофил. След като парите свършват, големите имена се оттеглят. Остават тези, за които работата е въпрос на оцеляване.

Точно такъв е Муфак ал Таей. През 60-те години той учи архитектура в Англия. Връща се през 70-те и започва да преподава теория на дизайна в университета в Багдад. Влиятелен приятел му предлага работа в правителствения екип за архитектурно развитие и той приема, защото заплата е десет пъти по-висока от преподавателската. Така започва да работи за диктатора. Вечер дръзко мечтае, а сутрин отива в офиса, за да ръководи осъществяването на мегаломанските идеи на Саддам.

Пред "Ню Йорк таймс" архитектът твърди, че винаги е ненавиждал режима в Багдад и никога не е бил съгласен с идеологията на арабските националисти. През цялото време е водел двойствен живот - той е ерудит, който обича сюрреализма, екзистенциалистите и театъра на абсурда. Въпреки че не приветства топло американските сили, все пак се радва, че вътрешната борба, довела по собствените му думи до деградацията му, най-после е приключила. Доскоро обаче той е бил основен контрактор, мениджър и качествен контрол на проектите на Хюсеин. Това означава, че често е бил близо до диктатора, който го наричал свойски "старче" заради бялата му коса.

Най-големият компромис в работата му бил със стила, подобен на Хитлеровия. Саддам много обичал колоните в имперски стил и всяка сграда задължително трябвало да има по две отпред.

Една от сградите, от която най-много се срамува, е дворецът на малката дъщеря на Саддам. "Винаги когато минавам оттук, се обръщам на другата страна. Никой от нас не беше архитект, Саддам беше архитектът", казва Ал Таей. Диктаторът скицирал идеите си, след това избирал архитект, който да ги реализира. Това, което не харесвал, се рушало и се правело отново. Екипът му бил цял батальон - 45 архитекти и 700 инженери.

Едно от най-внушителните творения на архитектурата от това време е синьо-бялата джамия Mother Of All Bathles. Минаретата й са с височина 120 метра с формата на ракети "Скъд". Джамията струва 7.5 млн. долара, построена е като елегия на Войната в залива и е завършена специално за рождения ден на Саддам през 2001 г. Акцентът в архитектурния проект е 80 фута мозайка с подписа на Саддам. Една от частите на джамията е построена специално, за да съхранява Корана, за който се твърди, че е калиграфиран с кръвта на Саддам. Джамията е трябвало да бъде умален модел на мечтата на диктатора - джамия "Саддам", която щяла да бъде една от най-големите в света.

Муфак ал Таей в момента отново преподава в университета. Не смята да се ангажира с екипа на новото правителство "Мога да се издържам, имам овощни градини. Вече няма да тръгна срещу етиката си. Никой не иска да повтаря грешките си два пъти", заключава той.