В единия роман търсят диаманти, скрити в един от дванадесет стола. В другия Остап Бендер преследва мечтата за милион. И зад двата сюжета стоят двама автори, които превръщат съветската действителност от 20-те и 30-те години на ХХ век в галерия от комични, нелепи и удивително разпознаваеми човешки образи.
Иля Илф е роден на 15 октомври 1897 г. в Одеса с името Иехиел-Лейб Ариевич Файнзилберг. По-късно приема литературния псевдоним, под който остава известен. През 1923 г. се установява в Москва и започва работа във вестник „Гудок“ – редакция, в която по това време се събират редица млади писатели и журналисти.
Срещата с Евгений Петров
Илф и Евгений Петров се срещат в московските литературни среди, а от 1927 г. започват да пишат като тандем. Съвместната им работа включва фейлетони, разкази, романи и сценарии. Двамата изграждат общ стил, в който бързият диалог, пародията и наблюдението върху всекидневието се съчетават с остра сатира.
Първият им голям успех е „Дванадесетте стола“, публикуван през 1928 г. В центъра на романа са бившият дворянин Иполит Воробянинов и Остап Бендер, който се представя като „великия комбинатор“. Те обикалят страната в търсене на стол, в чиято тапицерия са скрити бижута.
Три години по-късно излиза „Златният телец“ – продължение на приключенията на Бендер. В него сатиричният поглед се насочва към бюрокрацията, дребната корист и жаждата за бързо забогатяване. Една от най-разпознаваемите реплики, свързвани с романа, гласи: „Автомобилът не е разкош, а средство за придвижване.“
От „Правда“ до американските пътища
Между 1932 и 1937 г. Илф и Петров пишат фейлетони за „Правда“. Техните текстове са популярни, защото откриват комичното не само в големите обществени лозунги, но и в дребните хитрувания, служебната безсмислица и човешката суета.
През 1935 г. двамата заминават за Съединените щати като журналисти. След триседмичен престой в Ню Йорк купуват сив „Форд“ и предприемат двумесечно пътуване през 25 щата. Иля Илф снима по пътя, а двамата описват градовете, автомобилите, рекламите, расовото неравенство и различията между американския град и провинцията.
Резултатът е книгата „Едноетажна Америка“, публикувана през 1937 г. Тя съчетава пътепис, наблюдения и хумор, без да представя Съединените щати нито като идеален свят, нито само като карикатура. Редакторът Сина Наджафи, който работи с американското издание на пътеписа, определя двамата като „очевидно много интелигентни хора с удивително чувство към детайла“.
Пътуването се оказва последното голямо начинание на Илф. Той умира на 13 април 1937 г. в Москва от туберкулоза, на 39 години. Евгений Петров продължава да пише самостоятелно, но името на Илф остава неразделно от неговото – като половината от едно от най-разпознаваемите литературни партньорства на ХХ век.
Източници: rferl.org, bta.bg