Жамбъл Жабаев е велик казахски поет, носител на Сталинска награда (1941). Изключителен представител на казахската народна поезия, майстор на художественото слово, съчинител на епоси, голям разказвач.
Той е роден в подножието на планината Жамбъл в Жамбълска област, умира в село Узунагаш Алматинска област. Обкръжението на Жамбъл е високо ценяло песните, кюи (казахски инструментални произведения), импровизацията и изпълнителското изкуство на певците. Не напразно великият казахски писател М. Ауезов казва: “От ХІХ век изкуството на импровизацията, което има специфично развитие при казахския народ, в целия Казахстан започва да остава в сянка, но в същото време процъфтява в Жетису, южен район. Има няколко причини за това. Първо, колониалната политика, която обхваща другите региони, без южния, оставя своя отпечатък върху традициите в изкуството, а Жетису бе далеч от това негативно влияние. Второ, древните традиции на изкуството на импровизацията в тези региони получават специално развитие след ХІХ век”.
В този период в Жетису се е разпространили творби на такива майстори на импровизацията, като Биржан, Шашубай, Балуан Шолак, Таластан Жалайър Тубек, от Южен Казахстан - Майкут и Майлъкожа, от Атърау - Курмангазъ. Това обстоятелство даде на Жамбъл възможност по-добре да опознае образци на великата казахска древна школа на изкуството.
Талантът на Жамбъл, израснал в люлката на такова изкуство, започва да се проявява още от детските му години. От ранна възраст той разделя регионите, в които е израснал, на песни и стихове; славата за него достига до съседния киргизки народ. През тези години младият Жамбъл се среща с най-известния поет от Жетису - акина Суюнбай; Жамбъл с голямо удоволствие слуша вдъхновените стихове на този поет и получава неговата благословия. Срещата с такива големи поети на своето време, като Айкумис, Бактъбай, Сара, Сарбас, Досмаганбет, Шашубай, Кулманбет са допринесли за повишаване авторитета на Жамбъл като поет. По-късно киргизките поети многократно се състезаваха в надпявания с Балък, Тънъбек, Калъгул, Найманбай, Катаган, Аръстанбек, Сагъмбек, усъвършенстват своето умение и извличат поуки от тяхната поезия. Сега той, заедно с импровизацията, в продължение на седмици и месеци изпълнява такива саги като Корулъ, Шахмардан, като по този начин задълбочава и развива своя многостранен талант.
Периодът на формиране на Жамбъл като поет се характеризира с потисничеството на казахския народ от руските власти, от една страна, и Кокандското ханство от друга. С поетична искреност и гражданска отговорност Жамбъл въплъщава обществено-политическия живот на народа в такива произведения като “Шагъм”, “Шабденге”, “Сат сайланарда”, “Астепкиде”, “Царският емир”, “Зилди буйрук”.
Жамбъл имал големи надежди за историческите промени в живота на хората след Октомврийската революция. Неговите поетични размисли, като “Родна страна”, издадени през 1936 г. и по-късно публикувани на руски език във вестник “Правда”, прославят вече възрастния поет в целия Съветски съюз.
Славата и популярността на Жамбъл се разраства из цялата страна.
Негови стихове, публикувани между 1936 и 1945 г., по обем надхвърлят 13 000 броя. С особен ентусиазъм той възхвалява постиженията и откритията на страната, победите и подвизите на народа по време на Втората световна война. Възрастта не му попречи да възроди такива епични произведения като “Отеген батър” и “Санши батър”.
Жамбъл е епичен поет, поет-импровизатор, мъдър певец и съчинител на епоси. Като майстор на изкуството той много допринесе за развитието на гражданската и политическата поезия. Величието на Жамбъл е не само в поетичното му майсторство, но и в това, че той е създател на ново течение в народната поезия, мъдър възрожденец на творческия дух на народните поети. Неговият изказ се превърна в лозунг, той е наричан баща на народната поезия. Жамбъл пренасочи дълбоките епични традиции на пеенето в ново русло, откри нови аспекти на древното казахско изкуство на импровизацията, напълни ги с ново съдържание.
Жамбъл е поет, интернационалист, който не разделя хората по раси, националности. “Стихотворенията на Жамбъл са перли, лежащи на дъното на морето. Да ги съберем и да ги предадем на народа е гражданският дълг на всеки от нас”, каза поетът Сакен Сейфулин.
Жамбъл е неизчерпаем източник на поезия, неизчерпаем източник на мъдрост, вечна ценност. Неговите произведения винаги творят заедно с народа. Произведенията на Жамбъл са преведени на много езици по света, разпространени в много страни.
Приживе Жамбъл прославя себе си и казахския народ, става лауреат на Държавната награда на СССР.
Наследството на Жамбъл е отразено във всички видове и жанрове на казахското изкуство, той е известен като велика личност, високо издигаща националния дух на народа.
Социалният и граждански патос на произведенията на Жамбъл, любовта към Родината, приятелството между народите, епичната мащабност и дълбочината на произведенията, създадени от него, предопределят траен интерес към неговата личност и творчество.