Преди двайсетина години букурещкият седмичник „Контемпоранул”/ „Съвременник”/ ни предложи много полезна и грижливо съставена и редактирана антология, озаглавена „Лауреати на наградата „Нобел” за литература”. Като нейна „реплика” възприех възприех обемистата / 1130 страници! / двутомната авторска антология на съвременната световна литература /ХХ век/, дело на известния румънски критик Лауренциу Улич за букурещкото издателство „Картя Романяска” /”Румънска книга”/.Заглавието и организацията на материала не бива да ни смущават. Както заявява в предговора си Лауренциу Улич:” Те са по- скоро еманация на един дизайнер, отколкото на един полемист.” Намерението му е било просто да се съпостави писателите, които не са били удостоени с Нобеловата награда, на онези, които са успели да я получат. Разбира се, той не е имал за цел да противопоставя едните на другите. Просто е искал да докаже, че в световната литература има значителен брой първостепенни творци – повечето незабелязани и неоценени от Шведската кралска академия.
Антологията „Нобел срещу Нобел” представя точно 100 писатели – поети, белетристи, есеисти, драматурзи, критици и преводачи от 32 страни на света, избрани от съставителя / подборът е определено авторски/, разделени на две групи: първата по- голяма включва творците, които не са между живите / това е основната част на „Нобел срещу Нобел”/, а втората, озаглавена „Допълнение”, е прогнозата или по- точно предложението на Лауренциу Улич за прочутата награда до края на хилядолетието / това са десетина световно утвърдени живи автори/.
За всеки от стоте писатели Лауренциу Улич е подбрал важни, характеризиращи творчеството му критически текстове от епохата и от по- ново време, както и сравнително кратки, но прецизно поднесели библиографски данни, придружени от най- добрите им фотографски портрети. Библиографските списъци са подбрани, като заглавията на книгите са дадени в румънски превод и на езика на оригинала заедно с точната дата на първите им издания.
И както може да се предположи, сред представените от Лауренциу Улич ненаградени автори от първата половина на ХХ век наред с титаните Толстой, Ибсен, Чехов, Стриндберг, Пруст, Валери, Кафка, Лорка са включени и и ред други значителни, обновили световната литература творци като: Ендре Ади, Рубен Дарио, Карл Сандбърг, Дейвид Хърбърт Лоурънс, Фернансо Песоа, Езра Паунд, Чезаре Павезе, Константинос Кавафис, Ана Ахматова, Роберт Музил, Михаил Булгаков, Скот Фитцджералд, Мария Цветаева, Тудор Аргези, Уолъс Стивънс, Никита Станеску...
Сред авторите, които заслужават Нобел личат имената на първостепенни поети и белетристи: Едуард Олби, Джон Ъпдайк, Валентин Распутин, Евгений Евтушенко, Петер Хандке... Интересно е, че румънският критик предложи и нашият Йордан Радичков сред тези, достойни за голямата награда автори....
За съжаление, както е известно, Нобел се дава невинаги на най-добрите. Ако погледнем списъка на наградените досега, ще срещнем поне двайсетина имена на почти неизвестни второстепенни автори. Защото кой си спомня днес за: Теодор Момсен, Фредерик Мистрал, Паул фон Хойзе, Сюли Прюдом, Хосе Ечегарай, Хенрик Понтопидан или Карл Спителер от първата половина на ХХ век ? Немалко от лауреатите през втората половина на века пък бяха избрани по- скоро по- политически, отколкото по чисто художествени причини. Ето и една последните награди се даде на един турчин по политически причини!
Съставителят на антологията предложи в списъка на кандидатите да бъде и нашия голям белетрист и драматург Йордан Радичков, добре познат и в Румъния, но и това справедливо предложение не успя. България имаше немалко достойни за Нобел автори – поети и белетристи / Йордан Йовков, П. К. Яворов, Пенчо Славейков, Елин Пелин, Кирил Христов, Елисавета Багряна, Атанас Далчев, Димитър Талев, Димитър Димов /, но ние не направихме нищо сериозно, за да издигнем и подкрепим поне един от тях. И как щяхме да се обединим само около една силна кандидатура, след като винаги сме били толкова разединени! Всъщност, имаме и днес имаме поне двама писатели, достойни за Нобел, авторът на „Време разделно” Антон Дончеви безспорният Владимир Зарев. Но след като и държавата ни нехае за българската литература, ако изобщо може да се каже, че вече имаме държава...
Мисля, че нашата читателска публика се нуждае от подобна антология, която отдавна очаква своя български съставител и издател. Посочените румънски книги имаха изключителен успех и се продадоха буквално за часове.
П. П. И ето, че още един от последните лауреати се оказа твърде спорна личност. Наистина, Нобел можеха да получат редица други автори, много по- достойни и по- истински от него: Харуки Мураками, Ана Бландиана, Норман Маня, Клаудио Магрис, Филип Рот... Но наградата преди няколко години получи един поппевец, който между другото пише стихове. По този повод големият Норман Мейлър каза следното: „ След като Боб Дилън е поет, то аз сигурно съм баскетболист!”... А сега и някакъв неизвестен автор от…Магадаскар! А Източна Европа / и най- вече България и Румъния/, както и Русия, в които винаги се е създавала голяма литература, са просто извън полезрението на шведските академици. Да не говорим за това, че напоследък Нобел се дава не за талантливо писане, не по художествени, а по политически причини.
А имаме един голям белетрист като Владимир Зарев, достоен за Нобел.