Преди повече от век, американският автор Игнейшъс Донъли в книгата си "Атлантида" казва, че последното което ще забравят хората, са имената на техните богове. Игнейшъс или Игнаций Донъли е всъщност авторът, който популяризира темата за Атлантида, която от първото издание на книгата в 1882 година досега се радва на нестихващ интерес. Само че това е една друга тема, а сега целта е да проверим дали това, което казва за имената на боговете е правилно.
Да разгледаме имената на някои от най-почитаните тракийски божества и да видим какво показват те.
Бащата на историята Херодот, живял в пети век пр.н.е. дава един доста скромен списък, в своята „История”, книга пета, като казва че траките почитат единствено Арес, Дионис и Артемида, а царете отделно от народа почитат и се кълнат в Хермес, от който извеждат своя произход. Други антични автори и извори обаче ни съобщават още много имена на тракийски богове и така днес учените са съставили списък с няколко десетки имена. Отделно от това почти всички обогове имат различни епитети, т.е. определения, на дадено тяхно качество или характеристика. Такива епитети са – Яздещият, Освобождаващият, Змиедържеца, Черният, Бързият, Закрилящия и т.н. Така се получава списък от стотина имена на тракийски богове плюс множеството техни епитети, които все още чакат своето цялостно и точно обяснение.
Името на тракийската богиня Семела се среща още в Илиадата, на Омир, от осми век преди новата ера. Там, в една строфа, се казва, че „Семела роди Диониса за радост на смътни”, т.е. Семела е майка на бог Дионис. Съвременните учени смятат Семела за трако-фригийска богиня, майка на Дионис или Бакхус, като тя се счита за персонификация, олицетворение, на земята и земните недра. В тях синът ѝ временно почива и отново се появява.
Името Семела (Семеле) се свързва почти без изключение от учените с фригийското Zemelo - "майка-земя". То съответства и на старобългарската дума Землia, литовското и латвийско Zeme, руското Земля и т.н. Така виждаме, че една от най-сакралните думи - Земя (Земля), за всеки един народ, е записана по същия начин, разбира се през старогръцка транскрибция, още във ранните векове преди новата ера - Семела - Земела - Земля.
Името на още един широко почитан трако-фригийски бог ни показва същото, както и при Семела (Семеле). Това е Сабазий - според повечето древните автори персонификация на Дионис (Бакхус). Името е записвано още от VI век пр.н.е. като Сабади, а също и Сабази. Това име добре се обяснява с общоиндоевропейското Suobhodhio-s , идентично със старобългарската дума "свободь" - свободен. Тълкуването Сабади – Свободен на практика се затвърждава до непоклатимост от друг един епитет - Елевтерос, което идва от гръцки и ще рече "Свободен". Също така най-известният латински епитет на Бог Дионис (Бакхус) е именно Либер, което също ще рече "Свободен". Така виждаме че трако-фригийското име Сабази, което е по-правилно да се пише като Сабади, отговаря точно на днешното българско Свободен. Епитетът Сабадиос следва да се преведе най-вероятно като „Освобождаващ”.
Самият бог Дионис се появява най-късно, т.е. включен е най-късно в пантеона на олимпийските богове. Но името му също е известно още от времето на Омир. Показателно е както самото му име, така и различните му епитети - Сабади (Либер, Елевтерос), Загрей, Бакхус и други. Бакх (Бакхус) е името, с което той е популярен в Западна Европа. Оттам идват и думите вакханалия (бакханалия), вакханка (бакханка) и т.н. във връзка с празненствата в чест на бога. Тези празненства са свързани с възраждащата се природа и както е добре известно с неконтролируемата употреба на вино. Но и това е една доста дълга и обширна тема. От името Бакхус, в средата на трако-скитските, ще рече българо-славянските народи възниква и самото понятие Бог, което на различните славянски езици е Богъ, Биг, Бох и т.н. - Бакх (ус).
С риск да натоварим изложението ще разгледаме накратко и името Дионис, което е свързано с Теос - Бог на старогръцки. Може да направим предположение, че древното име е звучало по-скоро Дивонис, а не Дионис. Оттук идва и понятието Дева и Дивъ, което в днешна Индия е със значение на Божество - Дева. Името Дивонис - Див (Дев) без съмнение е свързано с дивата природа, с оргиастичните мистерии в чест на Бога, които са правили силно впечатление в древността у древните римляни и гърци. Както отбелязахме, не случайно думата "вакханалия", произлизаща от Бакх-Вакх, е придобила това широкоизвестно днес значение.
Отново Херодот е първият автор, който разказва за Залмоксис – цар, жрец или божество при гетите. Гетите, живеещи на североизток, от двете страни на долното течение и делтата на Дунав, били най-мъжествени и справедливи от траките. Те смятали, че след като някой умре не загива, но отива при божеството Залмоксис, което други наричат и Гебелейзис. Римският географ Страбон, в края на първи век преди, началото на първи век след новата ера, също разказва за Залмоксис, които според преданието не говорил с никого, а се бил оттеглил в една планина, която считали за свещена. Още в средата на 19-ти век руският учен Александър Чертков обяснява името Залмоксис или по-точно Замолксис като „Замлъкнал”, поради това че този легендарен жрец или божество, не общувал с никого, преди да почне да поучава, бил „залъкнал”. Интересно е че и Гебелейзис, другото название на Залмоксис (Замолксис), намира обяснение с дума „гибел” или „погибел”, също във връзка с легендите разказвани за това божество (жрец).
Името на бога на войната Арес пък е доста близка с думи като „ярост” и със сигурност с бойни викове като „Ура” и „Аре”, запазени и до днес. Името на този бог често е придружавано от епитетите: силен, огромен, бърз, беснеещ, вероломен, вредоносен, разрушител на градове и т.н. Точното значение на тези епитети е известно , поради това че са записани на старогръцки.
Дори и този кратък преглед на тракийските имена на богове показва, че изконни думи като земя, свобода, див, дева, гибел, ярост и т.н. са звучали по същия начин на тракийски, както и в славянските езици и в частност българския. Не е ли това ключът към разгадаване на нашата ранна история? Не дава ли това отговор на въпроса, къде са изчезнали траките и ако не са изчезнали защо днес говорим на славянски език? Отговорът всъщност е много прост – езикът на траките е твърде близък до това, което наричаме днес славянски или славяно-български език. Всъщност може дори да кажем, че това което сме наричали тракийски език до римско време, и първите векове от новата ера, след 4-5-6 век започва да се нарича славянски език. Един прост отговор на една голяма загадка за това кой къде изчезва и кой откъде се появява.