"Едната ми баба е от Владикавказ, били са 16 деца. Дядо ми е от Западна Украйна, до Виница. Това е родословието ми по майчина линия. Пра-прадядо ми е бил сърбин. Имам и естонска кръв", разказва с гордост певицата.
"Свободата – това е преди всичко мир и абсолютния комфорт със себе си. Ако си доволен от живота си, ако си удовлетворен от това, което вършиш – значи си свободен! За мен свободата е хармонията със самата мен и заобикалящите ме.
Помнете древнославянската дума – „съборност”. Тя означава заедно, сбор, събор. Нека да бъдем заедно! Не допускайте да ви разединяват и скарват, така ще сте лесно уязвими, като отделните сламки на метлата. Баба ми, която е преживяла войната веднъж ми каза : „Слабият мир е много по-лош от силната война”. Лично аз се застъпвам за единството на нашите славянски народи, защото сме от една кръв. Трябва да се сродяваме, а не да воюваме и да се караме. Бранете своята националност и се гордейте, с това, че сте българи! Вярвайте в Бога, обичайте се и гледайте на света с очите на доброто! ", сподели още Ваенга.
Коя е Елена Ваенга?
Елена Ваенга – жената с крехка и нежна душа, творческа, мечтателна и романтична. С безспорна музикална и поетична дарба, природен талант, трудолюбива и жизнерадостна – така може да се опише с няколко думи една от-най нашумелите през последните години прими на руският поп-фолк. Независимо от това, че е млада Ваенга е с богата творческа биография зад гърба си, стотици хитове и , същевременно не лека човешка съдба. Елена Владимировна Хрульова е родена на 27 януари 1977г. Ваенга – това е старото наименование на родния град на певицата, а също така и на реката течаща през градчето Североморск понастоящем, Мурманска обл. Първата си песен «Гълъби» малката Елена пише едва на 9 г и побеждава в конкурса за млади композитори на Колския полуостров. В Санкт-Петербург завършва професионалната музикална школа им. Н.А. Римский-Корсаков със специалност – класическо пиано, педагог-концерт майстор.Истинската популярност връхлетява певицата през 2005г. с албума ъ «Бялата птица», всички песни от който стават хитове. През 2009 Елена Ваенга получава първата си голяма награда «Златен грамофон», за песента «Кюрю» /»Пуша»/, следвана от същата награда през 2010г за песента «Аэропорт», след което бива удостоена с гран-при и става лауреат на конкурса «Песен на годината», за композицията си «Абсент». През 2011г тя за трети път става носителка на голямата награда «Златен грамофон» с песента « Клавиши», така още три пъти спечелва конкурса и неговата голяма номинация през 2015г. Пет пъти Ваенга е носител на националната музикална премия «Шансон на годината».
- Елена, майка Ви измисля псевдонима Ваенга, с който вие сте известна. Каква беше Хрульова преди да се превъплати във Ваенга?
- Първо, превъплъщение нямаше. Някои неща много трудно могат да се обяснят в живота. Често човек не е възприеман такъв, какъвто е. Но ако ти си с цвят на патладжан, и ако обществото в което се опитваш да оцелееш не те възприема с този цвят, ти си принуден да направиш нещо за да те приеме обществото. И въпреки това, колкото и да се превъплъщаваш и пребоядисваш, отвътре пак ще прозира пурпурният красив ярък наситен цвят на патладжан. Имам едно стихотворение, където се крие отговора на Вашият въпрос: „Изчаквах всичко да отмине, изчаквах търпеливо тишината. Ах как дълго ходих в тази маска – самата аз нахлузена на себе си!”
Ето тази фраза ви казва всичко за мен самата като личност, творец и просто човек. Заради определени правила в шоу-бизнеса заради определени наложени норми и стандарти на поведение, съществуващи в нашата гилдия, заради всичко това Хрульова си сложи сама на себе си маската на Ваенга. Наложеното клише на измислените стандарти ме накара да предприема тази стъпка за да оцелея във водовъртежа на шоу-бизнеса. Ето вижте, например, рапърите – те винаги карат „Бентли” или се надуват с „Ферари”, заобиколени са с хубави момичета, около тях винаги атмосферата блести – това е защото клишето им го налага , иначе никой няма да ги допусне до сцената . До вчера тези талантливи момчета са писали музика в мръсните мазета. Те пак си остават талантливи, но вече забелязани.Често хората лъжат и заблуждават за себе си , създавайки погрешно мнение у другите. И аз съм се замисляла, защо много звезди не казват истината за себе си, дори тенденциозно я изопачават и във финансов аспект, и в творчески и в личен. Лъжат и толкоз! А това е защото има определени рамки в които те трябва да се поберат. За да постигнат всичко това, те трябва предварително да излъжат, че го имат. В нашата творческа среда това се смята за нещо напълно нормално. Аз заемам своята ниша в шоу-бизнеса. Вероятно няма да е много скромно от моя страна, но мога да се похваля с това, че съм една от малкото певици, която може да си позволи да работи в Москва , а да живее в Санкт-Петурбург. Страната ни на практика има две столици – Русия и Културата.. В Санкт-Петербург отдавна не живеят водещите хора на изкуството, те отдавна са се преместили в Москва. Това е нещо като ЛА за САЩ. 99% от шоу-бизнеса е позициониран в Москва : и телевизията, и радиото, и светските купони. Аз пък никога не съм искала дори да се преместя в столицата и да изоставям родния си Санкт-Петербург. По детски съм привързана към родния си град. Може да се каже, че „Питер” / Санкт-Петербург/ буквално ме е всмукал. Имам финансовата възможност да се преместя в Москва, но никога няма да го сторя. Моят град е - Санкт-Петербург! С всяка една измината година усещам как ставам все по- привързана към семейството си и роднините си, а всички те са в Санкт-Петербург. Може би ако бях на 18 щях да прекрача прага и да направя тази крачка, защото в тази възраст искаш да се отцепиш от семейството си и да поемеш самостоятелно на някъде. Но тъй като аз не съм го направила тогава, повярвайте, ми няма никакъв шанс да го сторя сега, когато оценявам всяка една минута, прекарана с близките си. Колкото е по-зрял човек, толкова повече осъзнава незаменимата роля на семейството и я цени.
Приятелите – са нещо преходно, тях можеш да завъдиш точно за две минути във всяко едно ъгълче на света. Вече на този етап е напълно невъзможно откъсването ми от семейното огнище. Въпреки това, никога не бих си позволила гръмката и шлифована фраза , че семейството ми е по-скъпо от парите! Никога не се изхвърлям с такива заключения. Напротив, аз съм длъжна да печеля пари, за да бъдат добре близките ми. Работя и печеля за семейството си. Така се стекоха обстоятелствата в живота ми , че Елена Хрульова сложи маската на работещата Ваенга. За съжаление, светът ще рухне, ако всички жени изоставят домовете си и тръгнат на работа. Все някой трябва да ражда и да отглежда децата. Но при мен се случи така, че аз съм работещата. А що се касае до моето детство – имах много наситено, строго, математически построено , но и невероятно красиво, разнообразно и щастливо детство! Всичко дължа на прекрасните си родители, които ми дадоха много добро образование и възпитание, и ме направиха щастлива. Да, малката Лена Хрульова имаше много наситено, но същевременно прекрасно детство. Часове не слизах от пианото свирейки безкрайните фуги на Бах и досадните гами, по осем пъти на ден минавах задължително скиорската писта – и станах човек!
- Вие сте от семейство на химик и инженер. Как такава творческа личност, като Вас, се е чувствала в семейството на точните науки? Родителите не ви ли оказваха натиск да тръгнете по техния път? На кого сте се метнала, откъде са всичките Ви таланти?
- Идея си нямам откъде са всичките тези таланти. В семейството ми абсолютно никой не притежава и най-беглите творчески умения, камо ли талант. Никой не пише стихове, никой не е писал музика. Ако в мен има някаква наследственост, то тя е по-скоро национална черта. Моите родители са северни хора, а това означава – прагматични и умни. Майка ми – една изключително мъдра жена. Когато забеляза моите умения и наклонности към изкуството още като дете, тя бе категорична , че ще ги развива. Така и стана. Родителите ми работеха на бреговете на Курския полуостров, където на времето заплатите бяха в четири пъти повече, от тези на другите места в Съюза. Затова аз успях професионално да овладея ски-слалома, ежедневно ходих в музикална школа, взимах частни уроци и посещава още едни куп творчески кръжоци. С една дума – бях постоянно заета. Естествено, че никой не ме закачаше да уча математика и физика, защото беше безполезно и те се примириха с това. Признавам си, че съм абсолютно тъпа по тези предмети. Мога де се накарам да реша задача, мога да бъда научена, но за какво, кому е нужно - на микрофона ми, или на пианото? За какво да се отнема времето на едно талантливо дете и да му се обременява мозъка с напълно безполезна дейност за творчески човек. Родителите ми бяха идеални възпитатели. Може би, защото са учени, и точните науки им позволяваха точно да ме изчислят, каква ще стана и ми помогнаха любимото ми дело, да се превърне в професия. Моите родители работехте от сутрин до вечер в завод на отбранителната промишленост на Съветския Съюз. Те ставаха в пет сутринта, в шест вече бяха на завода. И двамата се прибираха по едно и също време – вечерта. Живеехме в много малко селище, където всички се познаваха. На шест годинки ходих сама на училище, времената бяха напълно спокойни, нямаше криминални прояви. Имахме супер образователна система и страхотни учители, които ни дадоха супер образование и възпитание. При социализма спорта беше като религия! Треньорът ми отговаряше и за възпитанието ми и играеше ролята на бащата извън къщи. До момента, в който се прибера в къщи от тренировка и затворя портата , до този момент за мен беше отговорен треньорът ми. А учителката ми по музика ме изпращаше с думите „” Закопчей си якето до горе и си сложи шапката!” Това не бяха просто преподаватели, а нашите втори родители – възпитатели. Това бе неизменната положителна страна на онова време, все пак монетата има две страни, нали…А относно онзи бардак, който цареше в много от пластовете на съветската система – това е отделен разговор. Спомняте ли си филма „Служебен роман”. Започваше с култовата сцена , как жените седят по бюрата и се червят един час. Ето така работеше администрацията на системата, затова тя и рухна. Тогава, при соца хората в администрацията идваха в 9 на работа, и чак към 13ч започваха евентуално да работят, което бе несъвместимо с европейския модел на оцеляване. Това бе негативния фактор, който не може да се скрие. Но що се касае до системата на образованието, възпитанието и сигурността – това е блестящата страна на същата монета. Децата бяха нахранени, облечени и обути, а учителите в училище бяха висша категория, като за университет.
- Кой ви беше по- близък майка ви или баща ви? Кой от двамата по-добре ви разбираше като творец?
- В по-късен етап станах по-близка с майка си, като малка се разбирах повече с баща си. Въпреки, че той е бил винаги по-строг към мен, не ми правеше никакви компромиси, но ме разбираше. Знаете ли, на мен ми провървя и със системата, в която пораснах и с родителите, които са ме създали и възпитали. Майка ми беше една обикновена отрудена жена, прибираше се преуморена от завода и въпреки това веднага сядаше да ми провери домашните и да довърши с мен онова, което не съм направила. Тя готвеше, сядахме всички задружно на масата. Ставаше рано, приготвяше на всички закуска и с баща ми тръгваха рано призори към завода. Никога не помня майка си с чаша вино в кухнята с приятелки, както сега е модерно или да се оплаква. Не си спомням такова нещо. Да, имали сме гости, но винаги семейни сбирки. Пораснах в прекрасно и много задружно семейство, съблюдаващо всички традиции, морални норми и ценности. Не мога да се оплача, имах много щастливо детство. Като малка намирах повече общ език с баща ми, въпреки че той не ми правеше никакви компромиси, както казах, и не ме глезеше, но ме разбираше. Обичам ги еднакво силно и съм им благодарна за всичко!
- Вие създавате впечатление за много топъл човек, а самата сте от Север. Лесно ли раздавате топлината си, или все пак, северният характер се проявява когато трябва?
- Характерът ми е на северна жена, но кръвта ми кипи, като на южнячка! Зачената съм в Ростов –на-Дон. Имам 256 роднини там. Едната ми баба е от Владикавказ, били са 16 деца. Дядо ми е от Западна Украйна до Виница. Това е родословието ми по майчина линия. Пра-прадядо ми е бил сърбин. Дори фамилията му е била абсолютно сръбска, но в последствие той я сменя, когато е купил земя във Владикавказ. Имам и естонска кръв. Въпреки тази смет характерът ми на истинска северна жена! Южнячката първо реагира, а после мисли. Северната жена - първо мисли, после реагира. Мисълта предхожда емоциите. Северната жена е тази, която ще седне, дълбоко ще помисли и с един замах ще победи врага. Темперамента няма никакво отношение към характера. Колкото и да превъзпитават южнячката, нищо няма да се получи, безсмислено е. Северната жена също има емоции, не казвам, че е корава и безчувствена, но тя никога не ги показва. Ето в това е разликата, не в темперамента, а в характера. По характер аз съм типична севернячка. Но по темперамента и кръвта съм по склонна да се определя като южнячка. А що се касае за топлината, да аз я раздавам на хората от сцената и то безлимитно, но в живота разумът ми контролира топлината – колко и на кого да я дам. Всичко, което публиката вижда и чува от мен в песни, театър, сценично поведение, поезия – това е плод на южната ми кръв, и точно тази част от мен ми помага да се раздавам на сцената и да грея от нея за хората, за тези, които обичат творчеството ми и идват да се стоплят в него. Ако кръвта ми беше северна, нямаше изобщо да изляза на сцената. Северната Ваенга е тази извън сцената – в къщи и в обществото.
- Лена, създавате впечатление на напълно независима и властна жена. Такава ли сте всъщност?
- Естествено, че създавам такова впечатление, тъй като съм от Север. Това е най-голямата хитрост, с която обладава северната жена, а именно да създава впечатление на силна, независима и властна жена. В действителност съм крехка, нежна, топла, боязлива, но никога това не излиза навън. Да, създавам впечатление на властна, силна, непоколебима и желязна жена. Северната жена облича кожа от мечка с два бивни и сяда така, че всички около нея треперят. Всъщност, изобщо не съм властна, нито силна. Това е пълна илюзия! В личния си живот понякога си показвам слабите места, и то е предимно когато съм със сина ми, с мъжа си и с най-близките си. Емоцията – е слабост, недостатък и аз, уви, го притежавам. Ако бях наистина властна със студен разум, щях да се занимавам с бизнес, не с изкуство. Да, признавам, имам си своите слабости и недостатъци, като всяка една жена, но бе бих се определила като силна и властна.
- Съжалявате ли за нещо в живота?
- Да, разбира се. Вършила съм постъпки, за които после съм съжалявала. Но това е нещо много лично и съкровено. Съжалявам и се покайвам за много неща, и , практически, мисля, че е невъзможно да изкупя вината си пред Бога. Слава Богу, че никой не е пострадал от моите необмислени постъпки, освен аз самата. Аз се само наказах, но не бих споделила извършените грешки. Плащам си за тях…… Боя се само и единствено от Бога! Никой не е в състояние да накаже така, както може Господ. Така че всеки един от нас трябва да е отговорен за деянията си и да се страхува от Всевишния и неговия съд.
- Какво ви е отношението към парите?
- Много е странно…От една страна аз работя, за да печеля пари, което е нещо нормално. От друга страна не ми пука за парите. Изобщо не съм материална. Изпявам си песента, взимам си хонорара и продължавам по пътя си. Ако не са ми платили навреме, или превода се е задържал или пък са ме излъгали преднамерено – махам с ръка и им тегля една майна! Имала съм такива случаи, но ги възприемам като урок. Уча се от тях. Лошият резултат всъщност е много добър резултат. Само трябва да се анализира и да си направиш съответните изводи. И винаги си повтарям – има и по-лошо…Болестите и смъртта, а да отнемеш на артиста парите не е болка за умиране, не е краят на света. Изобщо не правя от това трагедия , не вдигам скандали и нямам никакво намерение да се съсипвам заради това. До такава степен получавам удоволствие от работата си, че абсолютно не мисля за хонорара. Голяма работа ако има проблем с плащането. Нали съм получила удоволствие от това, че съм пяла, нали съм доставила на хората удоволствието и съм донесла радост в сърцата им – това за мен е най-голямата отплата! Виж, ако някой ми открадне абсолютно нищо неструващата статуетка на пра-баба ми в къщи – ще побеснея. Защото тя за мен е безценна. С ръка на сърцето заявявам – че материята за мен не е приоритет!
- Имала ли сте трудни момент в живота?
- Разбира се, безусловно. Но винаги се стремя да разреша възникналите проблеми с разума си. Преди време в огромното ми семейство и в голямата ми къща възникна семеен спор.
Всички бяха на различни мнения, което доведе до скандална ситуация. Аз започнах да прилагам дипломацията на северната жена и да примирявам всичките тези „малки държави” в нашето семейство докато настана мир. Това беше победата на разума. Всеки труден момент в живота се старая да го реша по този начин – дипломатично и с разум. Човек показва истинската си същност точно в труден момент. Хората си свалят маските в трудния момент, и тогава показват истинското си лице. Всеки човек, изпаднал в труден момент, ще се държи така, както всъщност му диктува вътрешната му нагласа и тогава може да се направи извода на какво е способен той. Трудните минути са нашият житейски изпит. Имала съм ги предостатъчно…Хората имат уникалната способност да се оправдават. А това е слабост на характера. Слабият човек винаги е преследван от фразата : „ защото „ Тази дума при мен липсва напълно. Човек е длъжен да може да преодолява трудните моменти в живота, те са изпитания от Бога. И никой няма да ни пита дори за оправданията.
- Родителите на Вашият баща са преживели блокадата на Ленинград. Дядо Ви по бащина линия – е бил зенитчик по време на Великата Отечествена война и е воювал до Ораниенбаум, а баба ви е била лекар в болницата на блокирания Ленинград. Лена, какво са ви разказвали за онези страшни времена?
- Всички в семейството ми са воювали. Дядо ми в Ораниенбаум е бил зенитчик. Баба ми е била лекар във военно-полевата болница в блокирания Ленинград. Но странното е, че те изобщо никога не са искали да говорят за това. Никога не са искали да отварят темата за онези ужасни и страшни времена. Дядо ми е имал 16 деца. От тях половината са загинали по време на Великата Отечествена война. Всички те са били действащи военни в отрядите и ротите, всички участваха във войната – или на фронта или в тила. Ние сме голям род. Но за войната никой от тях не обичаше да си спомня, тъй като това бе голяма трагедия както за народа ни, така и за моето семейство, което уредя заради войната. Знаете какво е било по онези времена в Ленинград. Една от моите лели е била едва на тринадесет години и е мъкнела тежките снаряди по време на войната. От непосилната тежест получава херния, изсипват и се женските органи и тя никога не можа да има деца след това. По бащина линия всички оживяха, независимо от блокадата на Ленинград. Баба ми, която е с естонски корени, е преживяла целият ужас на блокадата – глад, мизерия, болести и въпреки това не е спирала да работи и да спасява хората като действащ лекар в болницата. Толкова живота е спасила въпреки ограничените възможности от гледна точка на медикаменти и оборудване през военно време. Тя винаги мълчеше по темата….Мълчи и толкоз! Когато някой започне да говори за войната баба ми ставаше и отиваше в другата стая. А дядо ми зинете ли как отбелязваше 9 май – когато по традиция хората се събират на маса, той седи, гледа в една точка, сипва си пълна чаша с водка която не докосва и през цялото време мълчи, плаче и гледа чашата с водка…Цялата му рота загина…
- На 10 август 2012г станахте майка. Какво промени това в личния ви живот?
- В интерес на истината не виждам нищо хубаво в брака. Освен, че съм с непреклонен и твърд характер, имам още един много силен природен недостатък – фактически съм истинска, натурална жена, но имам мъжки доминиращ характер. За мен понятието „дружба”е в чисто мъжки аспект. При жените дружбата не съществува, тя е в съвършено други параметри. Жената може и да предаде, и да се обърне на другата страна или да се покрие. При мъжете това не може да се случи. Мъжът никога няма да изостави приятеля си в беда, никога! Така че в това отношение съм доминираща по мъжки. Много мъже ги е страх от венчилото, защото се боят да поемат съответната отговорност върху себе си и затова не се женят. И при мен се забелязва същият онзи мъжки страх. Уплаших се…Беше ме страх да се омъжвам официално.
Двадесет години почти съм живяла на семейни начала. С първият си мъж до сега сме в много добри отношения, и въпреки, че той си има вече нов личен живот, аз винаги се притеснявам дали има кой да му сготви борш и дали го е изял навреме. Разделихме се цивилизовано, никой на никого не е пречил. Основната причина за раздялата ни беше, че нямахме деца. Иначе съм имала много предложения за брак, но така и не взех решението да се бракувам с подпис. Изпълнявам всичките задължения на доблестна съпруга и се държа като такава. Признавам – това е страх. Продължавам да съм вярна на страха си от нещото , наречено брак. Може би се притеснявам да не загубя свободата на личността си… Сегашният си мъж го избрах с разумът си, не със сърцето! Отдавна му бях хвърлила око, но разумът ми започна да изчислява какво умее да прави този човек, на какво е способен в живота. Не съм гледала парите му и материалното му състояние, а уменията му и характера му. Той е добър, а за мен добротата е любов, а Бог е любов! Влюбих окончателно в него, когато го видях как цепи дърва! В този момент реших – този човек ще е бащата на моето дете. Аз съм прагматик, когато го видях с какъв размах и пафос цепи дървата си казах „ този човек ще може да запали печката и да ни свари супичка, ако недай си Боже легна болна на легло”. Бащата на моето дете е татарин – работлив и добър човек. Седем години е по-малък от мен. Той беше на 28г когато ни се роди синът. Първоначално бях обещала пред Бога да кръстя сина си Филип. Аз излъгах Господ, и имам голям грях пред него. Много молих Всевишния да ме дари с рожба…Ходих на гроба на Серафим Саровски в Дивеево. Всички хора трябва да знаят, че Свети Серафим Саровски ходи по земята и върши нечувани чудеса. Дълго ридаех върху мощите му и молех за детенце. Поверието гласи, че за да ти се сбъдне молитвата трябва да се обиколи могилата му по часовниковата стрелка и 140 пъти да прочетеш на глас молитвата „ Радуйся Богородице Дева, благодатна Мария”. Помня една страшна зима, студът беше сковал всичко наоколо и докато изпълнявах ритуала към мен се затича едно дете. Толкова беше студено, а детето така навлечено, че не можах да определя момче ли е , момиче ли е. В този момент най-силно молех Бога да ме дари с рожба и обещах, че както се казва това дете, така ще кръстя и моето. Детето приближи и ми каза, че се казва Филип, а това е много рядко име за Русия. Зарекох се, че ако имам момче, ще го кръстя Филип, а като ми се роди син го нарекох Иван. Наруших обета. Сега всеки път като се виждам с моя добър приятел Филип Киркоров той ме бъзика : „ Е , какво, излъга ли Бога!” Синчето ми Иван, напълно осмисли живота ми. Кръстих ме го Иван, защото това е много силно, древно-славянско име – Иван воин. Аз не бих искала, разбира се, да е воин, но Иван – е исторически сакрално силно име. Външно е мое копие, по характер се е метнал на баща си.
- Какво ви дразни в семейните отношения?
- Мразя да не ме информират! Бих могла да дам съгласието си за всичко, но околните са длъжни да ме информират. Ненавиждам да не знам какво се случва около мен, длъжна съм да знам, да съм наясно и да съм информирана. Ето ви поредния мъжки доминантен характер. Обичам откровените, открити отношения, и ако не ме информират, това за мен е признак на показно неуважение. Тази черта от семейството я пренесох към екипа си. Всички имат пълната свобода на действие, но при условие, че ме информират за техните намерения. Това е! Просто, но жестоко! Не обичам когато ме нараняват. Рядко го допускам, но ако ме обидят и наранят – не прощавам! Това е черта на северният ми характер. Съжалявам, но не прощавам обидите!
- Лена , какво е за Вас свободата – на личността, на творчеството, свободата на душата?
- Свободата за мен е начин на живот. Между другото, свободата никога не ме е напускала. Първият ми мъж Иван, винаги повтаряше, че ако не ми беше дал свободата, нямаше сега да съм това, което съм. Той беше умен човек. Трябва правилно да разбираме понятието – свобода. Да си свободен далеч не означава да си анархично разпуснат и разюздан. Аз съм силно вярваща, и свободата е заложена в начинът ми на мислене. Можеш да седиш в къщи, да имаш една сурия деца около теб, да изпълняваш с радост това, което ти нареди мъжът и при това да се чувстваш свободна. Свободата – това е преди всичко мир и абсолютния комфорт със себе си. Ако си доволен от живота си, ако си удовлетворен от това, което вършиш – значи си свободен! Не знам защо хората пренебрегват буквалния смисъл на тази дума, и никога не говорят за това. Свободата – това е когато не си в затвора! Ето и това е свобода. Всички говорят за красотата на тази дума, за вътрешната свобода на личността. За каква вътрешна свобода на личността може да става дума, ако седиш в затвора. Някой сега ако чете това интервю и е „ на топло” ще си каже, „какво ми философстват тия двете за свободата седейки на дивана и пиейки кафе. Аз съм зад решетките двадесет и пет години…”, примерно. За каква вътрешна свобода имаме право да говорим, ако пренебрегваме обективната същност на тази дума. За мен свободата – е хармонията със самата мен и заобикалящите ме. Идеалните отношения, и дори свободата могат да се изразяват в едно единствено изречение :” Миличък, моля те, направи ми един чай…” И той няма да прави фасони, че е мъж и откъде накъде ще ми поднася чай. Мога да не се прибирам по три дни в къщи, защото съм на сцената и гастролирам, но след това със спечелените пари с радост ще купя на любимият си топъл пуловер и никога няма да му натяквам, че е купен с моите пари! Ето това е идеалната свобода. Свободата е като много гранен диамант. Зависи от коя страна го гледаш, и как пада светлината. Човек би могъл да бъде свободен в мислите си и същевременно да е затворен в четири стени. Човек може да си въобразява, че е свободен на площада и за тази мнима свобода да получи куршум в слепоочието. Това не е свободен човек, а глупав. Кому е нужна такава свобода? Може би думата „свобода” за Че Гевара е била по-често използвана от пурите и мохитото. Жената в Иран пък може да ви се разсърди, че никой не я е попитал, дали изобщо и трябва тази свобода. Може би на нея и е добре така, и тя се чувства напълно комфортно бидейки несвободна. Свободата – това е любов – към ближния, към любимия, към картината на Пикасо….И за всеки индивид тя е различна. Понякога моля близките ми да ми подарят денонощие самота. Защото тази самота ми е необходима за презареждане на моята енергия. Всеки има нужда от свое ъгълче в покой и тишина, за да се почувства свободен от суетата около него.
- Кога написахте първата си песен?
- На 9 години. Ето това може би е талант, когато дете на тази възраст произвежда изкуство, това вероятно е талант. Но той трябва да се развива.
- А кога за пръв път излязохте на сцената?
- На 18 години за пръв път се качих на сцената и страшно се изплаших. Дълго време не повторих. Нямах вокално образование, само музикално – свирих на пиано. А що се касае до облеклото – всичко сама си измислям. Така се чувствам комфортно и удобно.
- Когато пишете песен от какво започвате – от мелодията или от текста?
- Всичко се излива неведнъж. Така ми се „диктува отгоре”, така го чувам, като цяла завършена композиция. Аз много бързо пиша, буквално за три минути мога да напиша песен. И въпреки това , не се считам за талантлива. Това ми се спуска отгоре…Аз само го записвам и изпълнявам…
– Говори се, че от дете сте мечтали да станете актриса. Сама си пишете текстовете и музиката на песните. Коя е всъщност Елена Ваенга – певица, композитор или поет?
– Това не е вярно, че съм мечтаела да стана актриса. Пълен блъф. Никога не съм искала да стана професионална актриса. По принцип дълго време не бях ориентирана, какво точно искам да стана. Както вече ви споменах, родителите ми бяха изключително сериозни хора на науката изповядващи сериозни, дори малко скучни професии. Баща ми малко разнообрази ученото си ежедневие, като стана професионален водолаз. Те винаги са били неоспорим пример за мен, и аз дълго недоумявах каква трябва да бъда, чувствайки, че категорично не мога да следвам техния път. Сега бих могла да се определя като музикант. Не се смятам за поет в никакъв случай. Пиша текстове за песни, което е далеч от истинската класическа поезия. Може би до някъде съм актриса – на сцената и в живота.
- Вие сама сте казвали, че жанра , в който пеете е - 50 % руски фолк-рок, старинни балади, градски песни, романси и шансон. Кое преобладава?
- Пея 50% руски фолк-рок, а останалите 50% са латино-американска музика в аранжимент и специална обработка за руската публика. На тържествената 15-та юбилейна церемония ми бе връчена премията - лауреат на „Шансон на 2016 година” за песента „Леди Ди”. Аз съм автор на текста и на музиката. Вече съм била „Кралица на шансона”. Да ви призная, не си помня наградите, толкова са много вече. За всичките си постижения до този момент много съм задължена на първият си съпруг, който беше и мой продуцент. Той много вложи в мен. Наградите ми до голяма степен са и негова заслуга.
- Имате ли мечта, която можете да споделите с нашите читатели?
– Да, имам мечта - много искам още едно дете. А също така искам мъжа ми да ме надживее, но когато аз вече бъда на 90г! Най уязвимото ми място – е семейството ми, роднините ми, домът ми ….Затова всичките ми мечти биха се обезсмислили, ако нещо се случи с тях. Така , че съкровената ми мечта е – всичките ми роднини и близки хора да бъдат живи и здрави, успешни и благополучни. Здраве и дълголетие – това е моята мечта.
- Какво ще пожелаете на читателите ни в България?
– Представете си, че една съседка е отишла при друга и за пет минути е успяла да я насъска срещу третата съседка. В този аспект пожелавам на българите да сте единни и да не се поддавате от чужди влияния. Бъдете сплотени и единни, така никой няма да може да ви пречупи и победи. Има една стара притча, когато бащата вика при себе си тримата си сина и ги кара да счупят метлата – те не могли. Но когато бащата разнищил метлата сламка по сламка , момците с лекота прекършили отделните сламки. Помнете древно славянската дума – „съборност”. Тя означава заедно, сбор, събор. Нека да бъдем заедно! Не допускайте да ви разединяват и скарват, така ще сте лесно уязвими, като отделните сламки на метлата. Баба ми, която е преживяла войната веднъж ми каза : „Слабият мир е много по-лош от силната война”. Лично аз се застъпвам за единството на нашите славянски народи, защото сме от една кръв. Трябва да се сродяваме, а не да воюваме и да се караме. Бранете своята националност и се гордейте, с това, че сте българи! Вярвайте в Бога, обичайте се и гледайте на света с очите на доброто!
Интервю на Оля Ал-Ахмед, Витебск, Беларус, „Славянски базар“