„Глобусът на смъртта“ е една от най-опасните атракции в света на цирковото изкуство. Само след два дни, в събота на 26 август в шоуто "Нощ на звездите" организирано от "Фондация Енчо Керязов" в Пловдив ще се случи нещо нечувано и невиждано до сега – в глобуса ще влязат 7 моториста в диаметър само 4.75 метра! Ще се въртят по хоризонтала но един от тях рязко трябва да направи лупинг по вертикала и да ги раздели! Изключително рисков номер достоен за подобряване на досегашния им рекорд в „Гинес“!
„Глобусът“ е показан за първи път в България през 2011 година. И не слиза от програмата на цирк „Балкански“ до днес. Сменят се само рокерите. Четири, пет или шест мотоциклета препускали в метална кълбо с диаметър пет метра. През 1974 година в Германия Сезар е карал с още седем души. Тогава това постижение ги вкарва в книгата за рекордите „Гинес“. Всички са латиноамериканци. В тази част на света хората, които се занимават с тази работа са много уважавани.
Кои са тези смели момчета?
Това е трупата ХЕЛ РАЙДЕРС в "Глобуса на смъртта" който вече играят 5 години в Академичен цирк БАЛКАНСКИ, който с добри и колегиални чувства ги предоставят на Енчо Керязов през 2017г за шоуто "Нощ на звездите". В глобуса първоначално са били 5 мотористи, но 2018 риска поеха 8 мотористи, от 2019 г. до сега в "Глобуса на смъртта" се въртят 6 моториста. До момента само цирк БАЛКАНСКИ има тази финансова възможност да ангажира глобуса с 6 мотора.
Историите на момчетата в „Кълбото на смъртта“
Леонардо има школа в Сао Пауло, в която 250 деца се учат на майсторство и смелост. Някои от тях нямат родители, бездомни са, а в школата ги готвят за циркови артисти. За да ги подкрепи, общината в Сао Пауло им дава всеки месец по една цистерна бензин подарък. Мотоциклетите са специална поръчка на „Ямаха“. Направени са в Съединените щати. Мощността на всеки от тях е съобразена с теглото на човека, който ще го кара. Цената им е четиридесет хиляди долара.
Глобусът е направен от двете ръце на Николай Балкански. Конструкцията позволява в даден момент едната половина да се повдигне с около един метър. Така двамата ездачи остават горе, а тримата долу. Държи ги центробежната сила и скоростта около осемдесет километра в час. Случило се само веднъж отвореният глобус да не се затвори. Докато техниците го поправяли, около десет минути артистите горе не спирали да обикалят. Падне ли един, падат всички. Затова не могат да си преброят раните. При инцидент най-важното е да останат живи. В Холандия моторът на Бенджи угаснал точно когато бил на върха. Пада с главата надолу, машината – отгоре му. Отървал се. По-лошо било, когато при отворен глобус, се спукала гума. Пада. Другите продължават. Публиката реве от възторг. Белегът винаги ще му напомня за този случай. През 2011-а, когато идва в България, Пауло е едва на осемнадесет. Започнал четири години преди това. Учил го братовчед му. Бенджи пък е от артистична фамилия.
Семейството му има два цирка в Бразилия. Баща му е работил на трапеца. Умира млад на 33 години повлечен към отвъдното от най-гадната болест, която не подбира по възраст. Не изпускал цигарата... Тогава майка му, медицинска сестра, се върнала в болницата. Той останал в цирка. Започнал от малък на трапеца. Заради травма на гърба обаче, не можел да продължи. Влязъл в глобуса на осемнадесет години, доста късно. Преди това 24 месеца се е учил. Започнал с велосипед. Пада, става... Трудна работа. Стресиран е... На път е да се откаже. Събира сили и продължава. Родителите на Джовани не са циркови хора, затова винаги са го съветвали да внимава, да кара по-бавно. Обикновено кимва с глава, в знак, че е разбрал, но вътре законите на синовното послушание не важат. За овладяване на номера е необходима поне година, в която ученикът се върти в глобуса сам с часове. Останалите го наблюдават и решават кога е готов да стане част от екипа. Торес, на когото баща му е счетоводител в цирка, попада под шапитото през една ваканция. Братовчед му – рокер – започва да го учи. Родителите му, които мечтаят да имат син инженер или лекар, са разочаровани. Той – не. Инженерите не обикалят света, не им ръкопляскат по два пъти на ден, а момичетата не ги гледат като герои. Не че има нещо против инженерите. Дуан е на тридесет и продължава да работи. Казва, че възрастта няма значение. Най-старият действащ цирков рокер в Бразилия е на 75 и не отстъпва на младите. В цирка попаднал случайно. Започнал като дресьор, после станал клоун, но търсел адреналин. Много адреналин. Затова се качил на мотора. Страшно е. Не си сам. Всеки зависи от другите, а всички – от моторите, но преживяването е неповторимо. Хавиер е расъл в цирка. Баща му бил клоун. Подготвил и за него чудесна реприза, но вместо да я изиграе, синът влязъл в глобуса. Резултатът бил огромно родителско огорчение, тежки думи, но той вече се въртял и от рева на моторите не чул нищо. Желаещият да работи в глобуса трябва да има навършени петнадесет години.
Кога да спре решава сам. Мнозина умират в цирка. Пауло пък се надява да се ожени там. Но ще излезе от глобуса, ако бъдещата му жена поиска. Джовани няма такъв проблем. Съпругата му, украинка, вече е приела всичко. Запознали се в Малайзия, където тя била балерина. Имат и наследник. Най-големият ужас майката на Джовани изживяла, когато в един глобус се завъртели заедно той, брат му и сестра му. Този опасен занаят не е само за мъже. Понякога жените са даже по-добри. Всъщност във вихъра няма никакво значение кой какъв е. В глобуса няма кавалери и дами. Всеки носи своята отговорност. Имало е случаи в глобуса да са заедно баща и дъщеря. И мислят едно и също: всичко да свърши добре. Настава тъмнина. Само светлините на моторите препускат в черната бездна. Викове, страх, възторг се носят от първия до последния ред. И изведнъж ревът на моторите секва, пъстрите лампички се събират на дъното на глобуса. Прожекторите светват, а момчетата, вече махнали шлемовете, се усмихват. Щастливи са. Господ отново е бил с тях. Публиката също. Тя е на крака и ги поздравява. Ето тези мигове, а не само двадесет и петте лева за минута, са смисълът на тази професия. Но за да го разбереш, преди това трябва да си се родил за нея.
Да върнем годините назад.
България, 2011 – 2018 година.
Бърз откровен разговор с един от мотоциклетистите :
– Печеля 25 лева на минута!
– А колко часа работиш на ден?
– 8 минути, разделени на две по четири.
– Добър занаят, къде може да се изучи?
– Има къде, но преди това трябва да си се родил за него и да вярваш силно в Господа!
– Защо? Да не би той да ви плаща?
– Не, той ни пази! Затова му се молим по два пъти на ден. Преди да тръгнем, притваряме очи и се молим: „Господи, дано всичко да мине добре. Да няма инцидент. Бъди отново добър и ни опази.“ – Казваме всичко това и тръгваме. Останалото е избор. И лудостта, и адреналинът и падането, дано не се случва. Така че винаги започваме с молитва, завършим ли, следват аплаузи и крясъци:
– Браво, браво! – Благодарят ни, че правим нещо страхотно. Тогава сваляме шлемовете. Това е най-хубавият миг. На метър от теб възторжени хора те гледат с възхита и искат да те пипнат. Всъщност аз така и се ожених.
– Но на вас разрешават ли ви да се жените? Говори се, че докато работите, това е забранено. Да не расте броя на вдовиците.
– Не. Не е вярно. Това е една съвсем нормална професия. Не знам какво Виолета е харесала в мен, но аз в нея харесвам всичко. Роди ни се Станимира. Българо-парагвайка. Красива като майка си, дано не вземе моята лудост.
Едва ли като е тръгвал за София, Сезар е мислил за женитба. Дотогава той вече познавал целия свят, но не бил и чувал за България.
Тук го довел поредният договор, новият сезон, професията, адреналинът...
Сега момчетата продължават и ще ги видим в увеличен състав с най-рисковият номер показван някога на българска сцена, този път в Античния театър в Пловдив само след два дни, на 26 август в „Нощ на звездите“ под пловдивското звездно небе!
Бог да ги закриля и пази!
Автори : Оля АЛ-АХМЕД / Исак ГОЗЕС