225 млн. лв. да бъдат средствата за първична извънболнична медицинска помощ за 2017 г. Това искат от Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България, става ясно от писмо, изпратено от сдружението.
В проектобюджета на НЗОК заложените средства за ПИМП възлизат на 180,017 млн. лв.
През последните пет години, въпреки заявките, тенденцията е делът за първична извънболнична помощ в бюджета на касата неотклонно да намалява. Така през 2012 г. той е бил 7,6% от здравноосигурителните плащания на НЗОК, през 2013 г. – 7,3%, през 2014 г. – 7,1 на сто, през 2015 г. – 6,6%, а тази година делът, отделян за първична извънболнична помощ, възлиза на 6,4% от здравноосигурителните плащания на касата.
„На фона на тази тенденция в Решение на Надзорния съвет на НЗОК за 2016 г. бяха увеличени обемите на дейностите, извършвани от общопрактикуващите лекари, а също така бяха включени и допълнителни“, отбелязват от НСОПЛБ. „Тези промени нямат финансово покритие, което да доведе до намаляване на приходите на практиките при увеличен обем на работа. Подчертаваме, че ОПЛ не получават заплати, а от приходите на практиката си осигуряват възнаграждение и осигуровки на сътрудниците си, наеми, консумативи, осигуряване на заместник и необходимите за работата технически средства и др. Тази недостатъчност на финансирането води до влошени условия на труд, съкращаване на персонал и т.н. и не е предпоставка за подобряване на качеството на дейността ни“, отбелязват още от сдружението.
В писмото се посочва още, че през следващата година се предвижда въвеждане на още повече електронни дейности, които неизбежно ще увеличат разходите на общопрактикуващите лекари при осъществяване на дейността им. „Това ще наложи да осигурим повишаване на квалификацията на персонала в тази посока, респективно възнаграждението, или да се наемат други срещу още по-високо заплащане“, коментират от НСОПЛБ.
„Считаме, че предлаганото от нас увеличение е абсолютно наложително, като средствата бъдат разпределени върху съществуващите дейности и в по-малка степен върху капитационното заплащане. Възможен вариант е и да се разпределят само върху дейностите, въпреки че капитационното заплащане също е за дейност. Така ще запазим тенденцията за процентно увеличаване на заплащането за дейности“, пишат още от сдружението.
От там настояват също така в закона за бюджета на касата за идната година изрично да се запише, че не се допуска прехвърляне на средства от бюджета за ПИМП в други пера, както и че резервът на НЗОК ще се използва при наличен преразход в ПИМП.