Не само частните болници ще съдят НЗОК за неразплатените пари в болничната помощ. Българска болнична асоциация ще подаде жалба до Върховния административен съд (ВАС) заради решение на Надзорния съвет на НЗОК за неизплащане на надлимитна дейност на болниците за 2015 г. и използване на резерва в годишния бюджет за заплащане на лекарства. Това обяви председателят на Българска болнична Асоциацията д-р Иван Маджаров. Такава жалба вече е подадена от 15 болници от името на Национално сдружение на частните болници. Основанието и за нея е решение на Надзорния съвет на НЗОК, с което над 50 млн.лв. от преизпълнението на здравни вноски се дават за лекарства и медицински изделия.
„Проблемът с неизплащането на средствата за болнично лечение на болниците не е само наш проблем. Близо 80% от неплатената дейност е за спешност. Това е проблем на обществото. Всеки инфаркт, инсулт, всяко болно дете е спешен случай и лична семейна трагедия. Не сме ние, тези, които трябва да носят отговорността за това. Именно затова ще заведем дела срещу решението на НЗОК и Надзора за неизплащането на спешните случаи на болниците“, коментира председателят на Българска болнична асоциация д-р Иван Маджаров.
Към жалбата ще се присъединят още много болници, уточни председателят на Националното сдружение на частните болници д-р Николай Болтаджиев.
„Считаме, че това е правилният път и се надяваме делото да бъде спечелено“, допълни той.
Българският лекарски съюз също ще внесе жалба във Върховния административен съд заради неразплатена дейност на болниците за 2015 г., която е в размер на близо 51 млн.лв.
„БЛС застава зад всички свои членове. Естествено е, че ние подкрепяме и ще подкрепяме подобни начинания, когато те са свързани с грубо нарушение не само от страна на законодателството, но и на етично - моралните правила“, заяви председателят на съсловната организация д-р Венцислав Грозев.
Д-р Стойчо Кацаров, председател на Центъра за защита на правата в здравеопазването коментира по време на пресконференцията, че решението на Надзорния съвет не е спазило правилата на Административно-процесуалния кодекс, според които преди да бъде окончателно прието, то трябва да се изпрати на заинтересованите страни. В него липсват и мотиви, както и правни и фактически основания.