Нашият мозък е програмиран за мързел — той се опитва да избегне физическата активност и предпочита тялото да остане в покой. Тава твърдение наскоро бе направено от група учени.
Изследователите стигнали до това заключението, след като проучили как се променя активността на мозъка при избор на определени дейности.
Резултатите от тяхната работа бяха публикувани в статия, поместена на страниците на списание Neuropsychologia.
Макар всички ние да сме наясно с ползите, които ни дава активният начин на живот, все по-малко хора и все по-рядко се заемат с някакъв вид спорт или с някаква физическа дейност изобщо. Именно тези обезпокоителни данни накарали екипа от Университета на Британска Колумбия да се заеме с изследването, което да провери как човешкият мозък реагира на физическата активност.
Оказало се, че нежеланието да натоварваме тялото си е "програмирано" в нашия мозък.
Те направили няколко опита с 29 млади доброволци на възраст от 19 до 25 години.
Участниците били поставени пред монитор, на който в случаен ред се появявали изображения на различни физически дейности или на почивка. Доброволците трябвало да управляват нарисувано човече (аватар), което можело да се движи по екрана. В зависимост от задачата, участниците трябвало да преместят човечето бързо към картинката с физическа активност, като избягват изображения, които символизират почивка и обратното. По време на експеримента, учените наблюдавали мозъчната активност на участниците с помощта на електроенцефалограма (ЕЕГ).
Резултатите от това упражнение показали, че средно участниците отмествали човечето по-бързо от картинки с физическа активност. Но ЕЕГ-то показало, че мозъкът по-неохотно отмества човечето далеч от картината с изображение на почивка, като същевременно активността на мозъка се увеличава.
"Запазването на енергията е от съществено значение за оцеляването на хората, защото това ни позволява да бъдем по-ефективни в търсенето на храна и подслон, да се състезаваме за сексуални партньори и да избягаме от хищниците", коментира за Science Daily водещият автор на изследването Матийо Бойспонтие от Университета на Британска Колумбия.
"Неуспехът на обществените политики за противодействие на пандемията на липсата на физическа активност може да се дължи на мозъчните процеси, които са били развити и са подкрепени в еволюцията", допълва той.
Резултатите показват, че са необходими допълнителни мозъчни ресурси, за да се противодейства на привличането на статичното поведение, казват в заключение изследователите.