Изображение, публикувано в началото на март в научния блог на НАСА и сайта "Астрономическа снимка на деня" (APOD), накара много учени да останат озадачени.
Снимката на прашните склонове на марсианския вулкан „Павонис Монс“, направена случайно от роботизираната орбитираща станция Mars Reconnaissance Orbiter, която в момента обикаля около Червената планета, разкрива нещо странно.
Това е дупка. Но не е обикновена.
Дупката, показана в представителен цвят, изглежда като отвор на подземна пещера, частично осветена отдясно.
Анализът на това изображение и последвалите след него показват, че отворът е с диаметър от около 35 метра, докато вътрешният ъгъл на сенките показва, че в долната си част пещера е дълбока приблизително 20 метра.
Въпросът който тормози учените обаче, е, защо има кръгъл кратер около тази дупка, а също така и какъв е произходът на пещерата под нея.
Дупки като тази представляват особен интерес за учените, тъй като пещерите във вътрешността им са сравнително защитени от суровия климат на повърхността на Марс. Това ги прави сравнително добри кандидати да места с наличие на марсиански живот. В същото време обаче, тези подземни дупки са възможни места за позициониране на бъдещи космически станции, роботи и дори междупланетни изследователски станции с хора.
Това, което виждате, е лавова „лампа”, продукт на древна вулканична активност под повърхността на Марс.
Образуванието се намира на западните склонове на щитовия вулкан, наречен Павонис Монс (Pavonis Mons), околните райони на които показват някои спиращи дъха геоложки особености. Има дълги, извиващи се като змии лавови тръби, разломи, наречени грабени, и разбира се, самият голям вулканичен кратер.
Един по-внимателен преглед разкрива, че става дума за повърхностен отвор към лавова тръба. Тя е куха, защото понякога потоците от лава се втвърдяват на повърхността, докато потокът продължава отдолу. След това течащата лава може да се оттече, оставяйки зад себе си пещери от лавови тръби.
С течение на времето части от покривката могат да се срутят, създавайки просвет.
Анализът на този просвет показа, че отворът е с диаметър около 35 метра. Горната част на обрушената купчина камъни, която може да се види през отвора, е на дълбочина около 28 метра.
Дигиталната карта на терена позволи на учените да изчислят обема на материала, обрушил се от конусообразния елемент. Това от своя страна постави ограничение колко дълбока може да бъде ямата. Въз основа на тези изчисления купчината трябва да е висока поне 62 метра, което означава, че самата яма трябва да е била дълбока най-малко 90 метра преди срутването.
Лавовите пещери като тази са интересни за изследователите, защото предлагат известна защита от опасната за хората радиация, която облъчва Марс. Това означава, че те могат да бъдат добри места за изграждане на подземни бази (ако са достъпни - тази конкретно не изглежда такава да е лесна за влизане и излизане от нея).
Но има и друго значение. Ако ще търсим признаци на живот на Марс, пещерите може да са най-добрият вариант.
"Дупки като тази представляват особен интерес, тъй като вътрешните им пещери са сравнително защитени от суровите условия на повърхността на Марс, което ги прави сравнително добри кандидати, в които да се търси марсиански живот", обяснява публикацията в APOD.
Освен това, макар че доста лесно бе обяснен произхода на дупката, все пак остана една загадка.
Тук, на Земята, отворите на лавовите тръби (лавовите лампи) по-скоро приличат на изображението по-горе, което е с ширина около 6 метра. Точно как и защо този техен марсиански аналог има конусен кратер около себе си, тепърва ще се открива.