На 17 януари православната църква почита паметта на преподобний Антоний Велики, първият всепризнат основоположник на монашеския аскетизъм.
Животът му минава в пост и молитва. В 20-годишното му усамотение в пустинята при него идвали страдащи и болни хора, с които светецът беседвал с часове. Днес мощите му се намират във Виена.
Според народните вярвания празнуването на Антоновден е задължително, за да се предпазим от болести.
На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата и шарката.
Антоновден е наричан още и Лелинден, Чумин ден - празникът е свързан с предпазване от болести и най-вече "лелята" - чумата. Често наричат светците "бащи на чумата", тъй като се смята, че тя се е родила на техния празник. В тази връзка има редица забрани за жените: не се докосва вълна - защото се смята, че във вълната спи чумата; не се вари боб, леща, царевица, варива - да не се разболяват децата; не се плете и шие.
По традиция на този ден жените изпичат содени питки, те се дупчат отгоре с масур или вилица, за да не се "надупчат" децата от шарка, мажат се с петмез или мед и ги раздават на близки и на съседи за здраве, а една оставят на тавана за "лелята".
На места Антоновден се смята за лош празник, защото на този ден св. Антон преследва лудостта с нож в ръка, тя се крие в дявола и светецът се сърди люто.
Традиционно на трапезата присъства содена питка, тутманик, пълнена кокошка. Не се слага свинско месо, за да не се разлютяват болестите.
На този ден имен ден празнуват Антон, Андон, Антоан, Антония, Антонина, Антоанета, Тончо, Тоня, Дончо, Донко, Донка.