Участието в олимпийските игри е рядко постижение. Натискът и стресовите ситуации, които го съпътстват, са уникални.
Независимо дали спортистът се бори за победа в бруст или си проправя път към златото в модерния петобой, психологията играе важна роля за неговия успех или провал в Париж това лято.
На последните Олимпийски игри видяхме психическото натоварване, което състезанията на най-високо ниво могат да окажат върху атлетите.
Американската гимнастичка Симон Байлс се оттегли от пет състезания на Олимпийските игри в Токио през 2020 г., за да защити психическото си здраве, а 23-кратният носител на златен медал Майкъл Фелпс описа психическия срив, който го сполетява след състезание на игрите.
Когато дори малки грешки могат да им струват мечтания медал, как спортистите използват психологическите принципи, за да овладеят съзнанието си и да се представят безупречно под напрежение?
Устойчивост
Способността да се възстановявате от неуспехи, като например разочароващи представяния или контузии, е от решаващо значение.
Ролята на психичните процеси и поведение, като например емоционалната регулация (разпознаване и контролиране на емоции като тревожност), позволява на олимпийците да запазят фокус и решителност на фона на глобалния контрол, който идва със състезанието на най-голямата сцена в света.
Устойчивостта не е фиксирана черта, а по-скоро динамичен процес, който се развива чрез взаимодействието между индивидуалните характеристики, като личност и психологически умения, и средата, като социалната подкрепа на спортиста.
Проучване от 2012 г., направено в Обединеното кралство, изследващо устойчивостта при олимпийските шампиони, подчертава, че редица психологически фактори, като положителна настройка, мотивация, увереност и съсредоточеност, както и усещането, че имат социална подкрепа, помагат за предпазване на спортистите от потенциалните негативни стресови фактори, причинени от участието им в Олимпийските игри. Тези фактори помагат да се повиши устойчивостта на спортистите и вероятността те да се представят по най-добрия начин.
Социалната подкрепа означава, че спортистите не трябва да се чувстват така, сякаш се справят сами. Ако те бъдат подкрепяни силно отот семейство, приятели и треньори, това им осигурява допълнителна емоционална сила и мотивация.
Устойчивостта дава възможност на олимпийците да се възползват от индивидуалните си умения и качества и ги предпазва от негативните ефекти на стресовите фактори, които неизбежно идват със състезанията на Олимпийските игри. Например на гребеца може да му се наложи да решава проблеми като променящите се метеорологични условия.
Устойчивостта им позволява да запазят самообладание и да се приспособят към условията, например като променят техниката си на загребване.
Присъствие
Реалната и здрава преценка за настоящето може да помогне на спортистите да избегнат да бъдат претоварени или погълнати от значимостта на събитието или да се разсейват от разочарованието от минали неуспехи и натиска на високите очаквания за медал.
За да си помогнат да останат в настоящия момент, спортистите могат да използват различни стратегии. медитация, базирана на съзнанието и дихателни упражнения. Всички те могат да помогнат на спортистите да се чувстват спокойни и съсредоточени.
Те могат да използват и визуализация на изпълнението за репетиране на конкретни движения или съчетания. Помислете за баскетболист, който визуализира стрелба от свободен удар.
По същия начин много спортисти ще имат добре репетирани предварителни рутинни процедури които могат да създадат усещане за нормалност и контрол. Например един тенисист може да отскочи топката определен брой пъти преди да сервира.
Задържането в настоящето ще помогне да се намали тревожността на спортистите, да се запази фокусът върху задачата и ще им позволи да изживеят напълно (и да се надяваме, че ще се насладят) на атмосферата.
Запазване на психическото благополучие
Неуспехът може да бъде опустошителен и спортистите могат да имат сложни взаимоотношения с победата.
Например, някои спортисти изпитват пост-олимпийска скръб, която често се описва като усещане за празнота, загуба на самочувствие и дори депресия след олимпийските игри, дори ако спортистът е спечелил медал.
Британската колоездачка Виктория Пендълтън пише за The Telegraph през 2016 г. описвайки този феномен: "Почти е по-лесно да си втори, защото имаш към какво да се стремиш, когато финишираш. Когато спечелиш, изведнъж се чувстваш изгубен".
Олимпийците може и да са шампиони, но подобно на останалите от нас трябва да поставят като приоритет основните неща, като например да получават достатъчно сън и време за почивка, за да се презаредят психически. Австралийско проучване, проведено през 2020 г., подчертава връзката между поддържането на психическо благополучие и повишените спортни резултати.
За да се гарантира това, олимпийците работят в тясно сътрудничество с помощен персонал, като например специалисти по диетично хранене за високи постижения, които да им осигурят балансирана диета, отговаряща на физическите нужди за техния спорт, като спомагат за опазване както на физическото, така и на психическото здраве.
По време на подготовката за Олимпийските игри атлетите работят и със спортни и тренировъчни психолози, за да се справят с предизвикателствата, когато ги изпитат.
Ако спортистът започне да се бори с безпокойство за представянето си преди игрите, той може да практикува "заземяване" или когнитивно преструктуриране, които са техники, помагащи на хората да забележат и променят негативните модели на мислене.
Олимпийците и техният подкрепящ екип трябва да се погрижат както за човека, така и за спортиста, за да защитят неговото благополучие.
Когато защитят благосъстоянието си, те разполагат с най-добрия шанс както да постигнат най-добрите си резултати по време на самите игри, така и да избегнат депресията, когато те приключат.