В класацията на безсмислените партийни клишета упорито и методично си пробива път великодушно-снизходителното „Както народът ни подреди". Освен че е пълна лъжа, бонус при него в сравнение с невинното „властта за нас не е самоцел" е, че по доста арогантен начин се опитва да прехвърли на гърба на избирателя отговорността за собственото си партийно сметкаджийство и маневри за влизане във властта. Това коментира Евгени Петров във Vevesti.bg.
През цялото време на работата на 42-рото НС този рефрен се чуваше горе-долу толкова често, колкото и констатацията „няма кворум". Поначало да се падне такова съотношение на силите така, че две от партиите да имат точно 120 депутати, е рядък шанс. И разбира се, на никого от избирателите не му е хрумвало да докара нещата точно до такъв резултат.
Този аргумент се пробутваше и всеки път, когато в ключови моменти „Атака" осигуряваше кворума на управляващите, и когато ГЕРБ ваканцуваха по свое желание под формата на парламентарна стачка.
Бабината ви! На народа изобщо не му е хрумвало да ви подрежда така, че „Атака" да крепи ДПС, а Сидеров да получи правото на политически балансьор. И най-малкото това е била „волята на негово величество суверена". Нали?
Това вменяване на отговорности е неморално не само защото е невярно, а защото по един доста непочтен начин прехвърля на народа отговорността, а оттам и вината за парламентарната политическа конфигурация.
Двайсетина дни преди датата на изборите трябва ясно да се напомни на политиците да не се опитват да си мият ръцете с волята на народа. Той гласува, дава предпочитанията си за една или друга политическа сила, но оттук насетне, след обявяване на резултатите, цялата отговорност пада върху морала и политическата зрялост на партийните ръководства и депутатите.
Ако властта (която не е самоцел) трябва да се вземе на всяка цена, всяка коалиция е приемлива и аргументът „така ни подреди народът" веднага влиза в сила. Въпреки че при друга коалиция народът може да се окаже, че ги е подредил другаде.
Прост пример - ако ГЕРБ спечели тези избори и реформаторите откажат да му пристанат и направи коалиция с ДПС, какво се получава? Нима така ще разберат „подредбата на народа"? Това ще отговаря ли в действителност на обществената визия за политическо представителство или ще е просто проява „на искам власт"? Изобщо, ако си представим, че властта е една голяма софра (което никак не е трудно), политиците повече мислят за ястията, отколкото за тези дето са ги допуснали до трапезата.
В чисто медиен план изразът „както ни подреди народът" е як спасителен пояс и убежище от отговора на въпроса „С кого ще се коалирате"? Удобно убежище, защото в името на просперитета всеки трябва да е готов да преговаря с всеки, а не да прави зулуми с всеки в името на властта. В момента всички партии носят по едно „срамно коалиционно петно" и сякаш са анатемосани. Точно затова никой не иска да си признае, че е готов да работи с другия - да не би да го обвинят. Щом обаче не си готов да работиш с другите, очевидно не си готов да работиш и с народа.
Така че не настоявайте толкова за подледба от народа. Защото, ако му паднете, хубаво ще ви подреди.