Тежкото военно, икономическо, но преди всичко морално поражение във Втората световна война, стана за Германия и нейните граждани сериозна психологическа травма с дългосрочни последици. На германците не им стига смелост да поемат отговорност, която да съответства на икономическата мощ на страната, пише Георг Гафрон в коментар за германския вестник „Ханделсблат”.
Особено САЩ изпитват значителните съмнения в способностите на Берлин да влезе в ролята на надежден партньор в Алианса, макар че там не говорят открито за това.
В центъра на вниманието е темата за отношенията с Русия.
Въпреки че Ангела Меркел влиза в числото на най-активните критици на агресивната експанзионистична политика на Путин, всеки път когато нещата стигат до конкретика, Германия скромно се отдръпва встрани и притихва. Тя се съгласи да се въведат санкции срещу Русия, но се изказа против прехвърлянето на тежко въоръжение в Прибалтика. Също така тя се отказа и от разработката на стратегия на НАТО в случай на руско нападение над страни-членки на НАТО.
Време е Германия да вземе решение. Тя има три варианта за действие.
Първият вариант – Германия не може без активната поддръжка на САЩ реално да се противопостави на натиска от страна на Москва. На нея й противостои ядрена Русия. Постоянно растящият й ядрен потенциал и мащабната модернизация на въоръжените й сили, които Западът проспа, представляват сами по себе си фактор за психологическа заплаха, който влияе на действията на политическото ръководство на Германия.
Изход може да стане задълбочаването на трансатлантическото сътрудничество и едновременната готовност да се разположат големи части американски войски, а също така и ядрени ракети на територията на Германия. Много е съмнително, че такава идея ще намери подкрепа в населението, да не говорим че за това е необходимо и съгласието на целия политически спектър в страната. Очевидно е, че социалдемократите, зелените и левите, а също и национал-консерваторите, чийто гласове напоследък стават все по-силни, няма да допуснат такова развитие на ситуацията.
Вторият вариант – Германия да развива свой собствен силов потенциал.
Това би означавало не само голям ръст на разходите за отбрана, в това число и връщането на военната служба, но и разработването на собствен ядрен потенциал. И това, предвид на пацифистките настроения на управлението на страната, изглежда нереалистично. Към това може да се добави и факта, че нашите съседи вероятно ще се изплашат от възраждането на германския милитаризъм.
Третият вариант се състои в това Германия да се примири със своята роля на страна-търговец. Ще й се наложи да признае доминацията на Русия и да продължи да снабдява тамошните пазари със своята продукция. В този случай няма да се очакват заплахи от страна на Русия, още повече че логическият следващ ход на Германия би било нейното излизане от редиците на НАТО. Тогава, в буквалния смисъл на израза, „колелото на историята” отново ще се завърти към страните от Централна и Източна Европа. Но и това не би било нещо повече от цената за вътрешното умиротворение в Германия.
Страната би изгубила всякакъв външнополитически суверенитет,
но би получила вътрешна хармония, наистина при пълна зависимост от другите. Макар че е възможно пълното подчинение като гаранция за собственото съществуване и да се явява логическо следствие, особено като отчетем предишния ход на нашата история?