Мистерията не е в нелепото държание на политическата вувузела Яне, надушила отново шанс да попадне в телевизора и газетата.
Нито пък в това как с една реч Лозан Панов от „избраник на модела КОЙ, предложен от кръгове около ГЕРБ“ /бел.авт. – заглавие на в.Капитал от 2014-та/ стана знаме на протеста. Сигурно скоро ще прочетем, че е изял баба си, че има незаконно дете от Майкъл Джексън и че от години къта милиарди в Швейцария. Но пък това вече веднъж го четохме, макар и по-рафинирано, от отсрещния медиен лагер по повод избирането на г-н Панов. Нищо ново, нищо интересно.
Знаме на протеста стана и повторно активираната съдия Ченалова, която в синхрон с Биволь хвърли нова доза във вентилатора, отново сменяйки лъжливата версия за произхода на изрезките от записи и историята на разговорите й със съдия Янева. Защото първо бяха предлагани пари, после съпруга на Янева ги беше оставил като милостиня в спалнята, а сега се оказа че съпруг няма, но имало Момчил Мондешки. И точно борците за справедливост първи подеха поредната порция лъжи. Ирония. И отново нищо интересно.
Мистерията дори не е и в речта на г-н Панов, дръпната преди размяната на СМС-и. „Аз не бих дошъл, но поне да го бяхте поканили“. Ама разбира се, познайте за кого остава негатива, ако Борисов бъде поканен на изслушване, пък вземе та не дойде? Евтино. Не била политическа темата...
Въпросът е защо в Германия осъдените за „аферата Сапард“ вече си излежаха присъдите, а българските участници небрежно се пекат на собствените си черноморски курорти.
Въпросът е защо при 200 млн държавни пари, дадени от Батко на братко, виновни няма.
Въпросът е защо при наличието на свидетел, изпращан от работодателя си да носи парите в плик на спирка на Окръжна болница в София, оставяйки ги в черен служебен мерцедес, виновни за „златния“ почивен дом на социалното министерство в Стара Загора също няма.
Въпросът е защо автокрадци с 30-40 висящи дела продължават да са на свобода и да крадат, и то според статистиката – с усилващи се темпове. Без дори да крият лицата си.
Въпросът е защо убиецът на Цвети Таслакова е на свобода /бел.авт. – катастрофата в Луковит с две жертви/, и поддържа гъзарски профил във Фейсбук.
Въпросът е и защо Максим Стависки идва, за да ни се присмее открито, и да изнесе гала вечер в Арена Армеец, където безгрижно да се попързаля с кънки, въртейки пируети в лицето на цялото ни общество и на цялата правосъдна система. Включително и на тези 40 съдии пред съдебната палата, и на тези от ССБ, и на тези които подкрепиха с изрична подписка политическата реч на г-н Панов.
Да купим ли билети за тази гала вечер на семейството на убития в тази катастрофа Петър Петров? Или на семейството на унищожената Мануела Горсова?
„Ние ги хващаме, те ги пускат“. Все така актуално.
Абсолютно вярна е тезата на Христо Иванов, че големите престъпни групи винаги са били разбивани, когато някой наруши омертата. Но тезата издиша, ако е подкрепена само от Ченалова. Която вече инкриминира най-вече себе си, с думите че е чела решения не по съвест и не по закон.
Крайно време е омертата да бъде нарушена от някой от съдиите, подписал се под горните решения. Някой дестващ, някой некомпроментиран, някой който не е обвинен и осъден, и дефакто вече отдавна отлъчен от групата. Нека излезе и каже защо.
В противен случай, и ако го твърди само Ченалова, ще се окаже че омерта няма.
И че всеки съдия си прави магариите самостоятелно, воден от некадърност, корупция и безнаказаност.
А когато схемичката гръмне – дали заради интервю на негово превъзходителство посланика на Франция, или заради активиране на силно обществено настроение по шумно дело, всички започват да се оправдават знаете с КОЙ.
Аман. И да, стига вече.