Драмата в ГЕРБ или приключва, или тепърва започва. Цецка Цачева е картата от тестето, с която трябва да се печелят президентските избори, или да се загубят.
Истината е, че премиерът Бойко Борисов изигра един доста рисков ход.
Борисов чака до последно да обяви номинацията на ГЕРБ поради няколко причини. Първо, той беше неподготвен за кандидатурата на генерала, който му е козирувал. Силна военна кандидатура отдавна не бе присъствала на президентски избори у нас. В същото време тя бе допълнително подсилена от идеята за силна лява коалиция, стояща зад нея.
Големият удар за Борисов обаче дойде от неговото асо. Ясно е, че кметът на София Йорданка Фандъкова беше големият коз в редиците на ГЕРБ, който осребрявайки доверието към себе, можеше да донесе бърза и безпроблемна победа на изборите. Шокиращо за мнозина тя отказа да се кандидатира. Това вкара ГЕРБ в една дълга спирала на въпросителни и несигурност. Истината е, че скамейката на партията е къса и докато градеше властта си върху собствения си авторитет, Борисов не успя да даде шанс на други личности от своите редици да изгреят, с което да подсили позициите си.
Единствената фигура с открояващо се обществено одобрение беше Фандъкова, но тя просто отказа. Всъщност тези избори са своеобразен конкурс за следващото лице на партията. Борисов сам си каза, че се готви за президент за след пет години, уж на шега. Сега обаче той иска да се възползва от поста, за да изгради следващата силна фигура на ГЕРБ, която да поеме премиерския пост след пет години и да държи партията стабилна, дори в отсъствието на Борисов. Отказът на Фандъкова, която беше логичният избор, обаче го постави в ситуация, в която изглеждаше, че ГЕРБ може наистина да загуби президентските избори. За това той предпочете да изчака, докато картите в тестето не се разбъркат отново.
Не е ясно дали Борисов е имал предварителна информация, за това, което се готви в БСП, но разцепването на лявото му дойде дюшеш. Необяснимият скандал между БСП и АБВ отне на Радев големият коз, а именно да е общата лява кандидатура. Първо се оттегли Движение 21 и малко след това Татяна Дончева – някогашният боец на БСП, издигна сама своята кандидатура. Впоследствие се оттеглиха и АБВ. Георги Първанов, който пламенно защитаваше Румен Радев, реши че не го харесва чак толкова и издигна Ивайло Калфин, който беше златното момче на БСП по времето на Станишев.
Така Радев загуби всеобхватната лява подкрепа, а на изборите ще трябва да се изправи срещу хора, които макар и от по-малки партии, са далеч по-познати на левите избиратели от самия него.
Истината е, че той е непознат за аудиторията. Избирателите тепърва се запознават с него, а този процес е най-малкото труден. Самият Радев също не работи много добре по популяризирането на кандидатурата си.
За капак най-изненадващо кандидатурата си издигна другото "златно момче" на БСП – Пламен Орешарски.
Борисов изигра една игра, в края, на която Лявото беше напълно разклатено и разцепено, а той ще трябва да се бори с отделните парчета.
Сега той също пое своя риск и издигна сигурната карта Цецка Цачева, която при победа на изборите, вероятно ще стане кандидат за следващ лидер на ГЕРБ.
Другите варианти бяха Томислав Дончев, който да бъде кандидатура по формулата Плевнелиев. Силен коз беше и кметът на Бургас Димитър Николов, който определено има потенциала да извоюва безапелационна победа на изборите. Той обаче подсигурява на ГЕРБ силна и винаги стабилна крепост, каквато е Бургас, а освен това не е сигурно, дали като президент ще е склонен да следва партийната линия в геополитически план.
За това и Борисов заложи на сигурната карта Цачева. Спокойно можем да кажем, че през последните месеци картите се нареждаха така, че да й дадат възможно най-голям шанс. Общо взето колкото можеше пътят пред нея да бъде разчистен, беше разчистен. Истината е, че ако единството в ляво се беше запазило, то Борисов едва ли щеше да се осмели да изправи Цачева срещу Радев. На нея й липсва онази харизма, за да спечели избори, без силна партийна подкрепа. С обезценяването на лявата кандидатура, сега той ще трябва да се оглежда за Каракачанов, който може да излезе големият победител от създалата се анархия.