Анализът е на Ана Паласио за Project Syndicate
Ана Паласио е бивш външен министър на Испания и бивш старши вицепрезидент на Световната банка. Тя е член на Държавния съвет на Испания, гост-преподавател в университета Джорджтаун и член на Глобалния съвет към Световния икономически форум за САЩ.
Известната мисъл на френския математик Блез Паскал гласи „Единственото сигурно е, че нищо не е сигурно.“ Ако бе доживял да види „Брекзит“, нямаше да е толкова убеден в подобно твърдение. И докато балансираният изход остава вероятен вариант, несигурността и враждебността се покачиха през последните седмици. Това е и парадоксът „Брекзит“: колкото повече се точи идването на прагматизма в дебата, толкова по-голям е шансът ефектът на неизвестността да причини трайни вреди и върху Великобритания, и върху Европейския съюз.
Предполагаше се, че това ще е месец, в който светът ще получи повече яснота по оста Обединено кралство – ЕС, докато Великобритания се готви да напусне алианса. Въпреки това, октомврийският Европейски съвет не подхвана темата за преговорите по „Брекзит“, което само затвърди липсата на посока, зададена от септемврийската неофициална среща на Съвета в Братислава, където бяха дадени единствено неясни обещания за единство.
От своя страна, Обединеното кралство е във вихъра на горчивия спор между министър-председателя Тереза Мей и парламента относно ролята на самия парламент в преговорите. Появиха се и вътрешни разногласия в кабинета на Мей. Въпросителните около бъдещето и статута на Шотландия спрямо Великобритания и ЕС пък стават все повече.
Проблемът обаче се простира отвъд бъркотията. Мей нанесе първия голям удар по време на конференцията на Консервативната партия. След изявлението си, че ще се позове на член 50 от Лисабонския договор до март 2017 г., тя зае трудната преговорна позиция с изказването, че спирането на имиграцията ще даде предимство и ще запази достъпа до единния пазар.
Лидерите на ЕС откликнаха по подобен начин. Германският канцлер Ангела Меркел, която първоначално се бе застъпила за прагматичен подход, изнесе гореща реч пред водещи фигури в германския бизнес, настоявайки, че достъпът до единния пазар не може да бъде разделен от принципа на четирите свободи на ЕС, включително свободата на движение. Малко след това френският президент Франсоа Оланд обяви, че Великобритания трябва да плати „цена“ за „Брекзит“.
Президентът на Европейския съвет Доналд Туск бе най-прям от всички, заявявайки че „единствената алтернатива на трудния Брекзит е да няма Брекзит“. Хладното приветстване на Мей на октомврийския Европейски съвет подчерта това послание. Преговорите за „Брекзит“ още не бяха започнали, а патовото положение изглеждаше неизбежно: солта и оцетът на Туск срещу тортата на британския външен секретар Борис Джонсън.
Ако Мей се придържа към обявения график, а с предстоящите избори за европейски парламент през 2019 г. тя не може да стори друго, - нещата най-вероятно ще се влошат. Първите месеци на официалните преговори ще съвпаднат с националните избори в Нидерландия, Франция и Германия, което значи, че Европа няма да може да си позволи нищо друго, освен безпощадна позиция.
Въпреки всичко това, сценарият за „труден Брекзит“, при който Великобритания скъсва всичките си връзки с единния пазар, е много малко вероятен. Последствията биха били прекалено жестоки, дори само наум.
Но изграждането на нова връзка няма да бъде никак лесно. Всъщност, единственото нещо, за което всички са съгласни е, че подобен процес ще отнеме много повече от двугодишен мандат според Договора на ЕС. А нито Европа, нито Обединеното кралство могат да си позволят години на сурова риторика, позиране и несигурност.
Твърдолинейният подход вече оказа своето влияние върху бизнеса, и то не само в Лондонското Сити. Миналия месец Renault-Nissan стана първата голяма компания, която обяви, че ще преразгледа плановете на своите инвестиционни дейности във Великобритания, което се дължи на липсата на търговска яснота и конкретен правен режим след „Брекзит“. Със сигурност няма да е и последната. Наистина има слухове, че банките планират да се изтеглят от Обединеното кралство до януари 2017 г., за сметка на все по-влошаващите се условия, заобикалящи преговорите по „Брекзит“.
Фирмите от ЕС във Великобритания също са изложени на висок риск, а на тях се пада близо половината всички преки чуждестранни инвестиции в страната. Също така, задаващите се регулаторни промени ще възпрепятстват напредъка в редица важни области, като например интеграцията на капиталовите пазари, които са ключът към по-голяма производителност и инвестиции на континента.
Необходим е разумен път, водещ напред, и то бързо. Един от вариантите, стоящи на дневен ред, е трайно преходно споразумение, подобно на това между ЕС и Норвегия. Подобно споразумение може да се очертае сравнително бързо и ще облекчи натиска към прибързани решения, касаещи трънливите въпроси относно бюджета на ЕС, правосъдието на европейските съдилища и миграцията, създавайки по-широка рамка на сътрудничество.
Подобен ход ще даде и време на ЕС да направи вътрешна самооценка, включително и да прегледа детайлите относно изискванията за свобода на движението. Но за да се стигне дотам лидерите от двете страни на Ламанша трябва да отстъпят крачка назад от ръба на пропастта и да изтрезнеят в дискусиите по между си.
Политиците трябва да сведат несигурността до минимум. Нито Великобритания, нито Европейският съюз, нито техните бизнесмени, инвеститори и потребители могат да си позволят да живеят в чистилище от нападки и агитации.
Превод: Константин Карагьозов
Copyright: Project Syndicate
Project Syndicate е най-големият по мащаб източник на коментари. Читателите на Факти.бг имат възможност да се докоснат до анализите и коментарите, както до мненията на европейски и световни лидери в различните области, политици, нобелови лауреати и граждански активисти по важните за света проблеми.