Анализ на Джоузеф Стиглиц за Project Syndicate
Джоузеф Стиглиц е американски икономист,автор и професор в Колумбийския университет. Носител е на Нобелова награда по икономика от 2001 и на Медал „Джон Бейтс Кларк“.
С изумителната победа на Доналд Тръмп в президентските избори в САЩ едно нещо стана пределно ясно: твърде много американци - особено белите такива от мъжки пол - се чувстват изоставени. И това не е просто чувство; много американци наистина са изоставени. Това може да се види толкова ясно както от данните, така и в гнева им. И, както вече многократно спорих, икономическа система, която не "доставя" за голяма част от населението е просто една неуспешна икономическа система. Така че какво трябва да направи по въпроса новоизбраният президент Тръмп?
През последната третина на един век, правилата на икономическата система на Америка бяха пренаписани по начини, които да служи на малкото по върховете и да вреди на икономиката като цяло, и особено на онези 80% от хората, които са на "дъното". Иронията от победата на Тръмп се крие в това, че Републиканската партия, която сега той води настояваше за екстремна глобализация и се бореше срещу политическите рамки, които биха й попречили. Но историята има своето значение: Китай и Индия вече са се интегрирали в световната икономика. Освен това, технологията напредва толкова бързо, че броят на работните места в производствената сфера в световен мащаб намалява.
Изводът е, че няма начин Тръмп да донесе значителен брой добре платени работни места в сферата на производството обратно в САЩ. А дори той да върне производството в страната, с помощта на технологиите, то пак ще има недостиг на работни места. А дори и да се осигурят мечтаните нови работни места, то те ще бъдат нископлатени в сравнение с тези от 50-те години на 20-и век.
Ако Тръмп сериозно има намерение да се справя с неравенството, то той трябва да пренапише правилата за пореден път, и то по начин, който ще служи на цялото общество, а не само на хора като него.
Първото правило на бизнеса е да се даде тласък на инвестициите, като така ще се достигне до здрав растеж в дългосрочен план. И по-конкретно, Тръмп трябва да постави акцента върху разходите за инфраструктура и научни изследвания. Шокиращо за страна, чийто икономически успех се базира на технологичните иновации, дялът на БВП на инвестициите в основни изследователски сфери е по-нисък днес, в сравнение с преди половин век.
Подобрената инфраструктура от своя страна ще повиши възвръщаемостта от частни инвестиции, която към момента също изостава. Осигуряването на по-голям финансов достъп на малките и средни предприятия, включително тези, които са ръководени от жени, също ще стимулира частните инвестиции. Въглеродният данък пък ще осигури тристълбието на благосъстоянието: по-висок растеж, тъй като фирмите трябва да се модернизират, вследствие на нарастването на разходите за емисиите на въглероден диоксид; чиста околна среда; и приходите, които биха могли да се използват за финансиране на инфраструктурата и в полза на преките усилия, за стесняване на икономическото разделение на Америка. Но като се има предвид позицията на Тръмп, който върло отрича климатичните промени, той е малко вероятно да се възползва от това (това също така може да предизвика останалата част от света да започне да налага тарифи срещу американските продукти, произведени по начини, в ущърб на въведените международни правила, касаещи изменението на климата).
Необходим е също така и разбираем и изчерпателен подход по отношение на подобряването на разпределението на доходите на Америка, който е един от най-лошите сред развитите икономики. Докато Тръмп е обещал да се повиши минималната работна заплата, то е малко вероятно той да предприеме други критични промени, като укрепване на правата на работниците при водене на преговори, и ограничаване на CEO компенсациите и финансиализацията.
Регулаторната реформа трябва да се премине отвъд ограничаване на щетите, които финансовият сектор може да направи и да се гарантира, че секторът действително служи на обществото.
През април, на Съвета на икономическите съветници на президента Барак Обама пусна кратко представяне на увеличаването на концентрацията на пазара в много сектори. А това означава именно по-малко конкуренция и по-високи цени - като сигурен начин за намаляване на реалните доходи чрез директно намаляване на заплатите. САЩ трябва да се справи с тези концентрации на пазарна сила, включително и най-новите прояви в т.нар споделена икономика.
Регресивната данъчна система на САЩ - която подклажда неравенството, помагайки на богатите (но на никой друг) да стават по-богати - също трябва да бъде реформирана. Очевидно едно от нещата, които трябва да се променят е да се премахне специалното отношение спрямо капиталовите печалби и дивидентите. Друга цел трябва да се фокусира върху гарантирането на това, че компаниите си плащат редовно данъците. Това може да стане може би чрез намаляване на корпоративната данъчната ставка за компании, които инвестират и създават работни места в Америка, и респективно увеличаване на същата за тези, които не го правят. Като основен бенефициент на тази система, обаче, обещанията на Тръмп да преследва реформи, които да облагодетелстват обикновения американец не са надеждни; както обикновено се случва при републиканците, данъчните промени до голяма степен винаги ще са в полза на богатите.
Тръмп вероятно ще се окаже неспособен да постигне и подобрение когато става въпрос за равните възможности. Осигуряването на предучилищното образование за всеки човек наред с това да инвестира повече в държавните училища са от ключово значение, ако САЩ желае да избегне превръщането си в нео-феодална държава, където предимства и недостатъци се предават от едно поколение на друго. Но Тръмп почти не говори и по тази тема.
Проблемите, предизвикани от недоволните американците са резултат от десетилетия на пренебрегване и няма да бъдат решени бързо или с конвенционални средства. Една ефективна стратегия ще трябва да се фокусира върху по-нестандартните решения, които корпоративни интереси на републиканците е малко вероятно да подкрепят. Например, на хората би могло да им се позволи, с цел увеличаване на тяхната пенсионна сигурност, да слагат по повече пари в сметките си за социално осигуряване, със съизмерими увеличения на пенсиите. И въвеждане на по-изчерпателни политики по отношение на отпуските по семейни причини и болничните биха помогнали на американците да постигнат по-малко стресиращ баланс между работата и личния си живот.
Много неща се промениха, откакто бе начело президентът Роналд Рейгън, който стимулираше средната класа и орязваше привилегиите на тези по върховете, и политиките и институциите в САЩ не се бавеха да правят нужното. От мястото на жената като част от работната сила та чак като стигнем до възхода на интернет, чрез който като цяло се увеличи културното многообразие, Америка в 21-ви век няма нищо общо с Америка от 80-те година на 20 в.
Ако Тръмп всъщност иска да помогне на тези, които изостават, то той трябва да отиде отвъд идеологическите битки от миналото. Дневният ред, който аз току-що скицирах пред Вас читателите се отнася не само за икономиката: той е за това да се формира едно динамично, отворено, и справедливо общество, което да изпълнява обещанието за най-съкровените ценности на американците. И макар в някои отношения и в известна степен това да е в съответствие с предизборните обещания на Тръмп, то по много други линии, се явява като антитеза.
Моята мътна кристална топка показва пренаписване на правилата, но не и коригиране на смъртоносните грешки от революцията на Рейгън, един крайъгълен камък на пътуването, което изостави толкова много хора. По-скоро, новите правила ще влошат моментната ситуация, отдалечавайки американците още повече от американската мечта.
Превод: Теодор Николов
Copyright Project Syndicate
Project Syndicate е най-големият по мащаб източник на коментари. Читателите на Факти.бг имат възможност да се докоснат до анализите и коментарите, както до мненията на европейски и световни лидери в различните области, политици, нобелови лауреати и граждански активисти по важните за света проблеми.