Сложено беше началото на предизборната борба за 2017. Меркел искаше да мотивира Християндемократическата партия за нова изборна победа, само че предишният блясък на канцлерката е вече леко избледнял. Речта ѝ пред Конгреса в Есен беше прекалено малодушна и предпазлива, а големи части от нея не предлагаха нищо концептуално. И депутатите ѝ показаха какво мислят за нея – при това по доста драстичен начин - Меркел беше преизбрана за лидер на християндемократите, но получи едва 89,5% одобрение – с близо 7% по-малко, отколкото през 2014. Всеки десети от делегатите в Есен е гласувал с „не” – и то само десет месеца преди изборите за Бундестаг. Не по-малко знаменателен е фактът, че 52 делегати изобщо не са гласували, а по традиция изборът на председателя на партията е най-важното събитие на Конгреса.
Меркел очевидно не беше в най-добрата си форма - това пролича още преди началото на близо 80-минутната реч пред Конгреса – може би това бяха следи от простудата, която е прекарала. Но всичко това добре се вписваше в общата атмосфера на подмолно недоволство, съществувала и преди Конгреса. И то при положение, че присъстващите продължават да изпитват голямо уважение към канцлерката и нейното дело – поне до момента, до който не взе решение да пусне бежанците в Германия през лятото на 2015.
Необикновено диалогичен тон
С най-голямо одобрение и възторжени ръкопляскания Меркел бе възнаградена едва когато се обяви за забрана на мюсюлманските бурки, за бързо екстрадиране на онези, които нямат право на престой, и когато заяви, че ислямизмът не бива да получава почва за разпространение в Германия, както и т.нар. паралелни общества. Именно тези ѝ думи най-точно уцелиха настроенията в партийните среди, които вече не стоят изцяло зад нея. Началото на края на Хелмут Кол, когото тя събори от власт, също започна по сходен начин.
Най-силният пасаж от речта ѝ пред конгреса беше свързан със спомените от времето на демократичните промени. Меркел разказа как от научните среди е преминала в политическите, как за кратко е била при социалдемократите, но после ги е напуснала, за да се озове в организацията „Демократично начало”, вляло се по-късно в редиците на ХДС. Говорейки за своя устрем към свободата, гласът на Меркел се промени, спомените оживяха, тонът й стана необичайно интимен и диалогичен. Независимо от тези емоционални пасажи, независимо от демонстративно продължителните ръкопляскания, речта на Меркел този път беше доста по-слаба от изявата й пред партийния Конгрес в Карлсруе през 2015, и дори от изказването й отпреди 2 седмици в Берлин, когато обяви, че отново ще се кандидатира за канцлерския пост.
И тук отново се набиват на очи някои паралели с Хелмут Кол. През 1994 той се кандидатира за четвърти пореден път, но позициите на собствената му партия тогава вече бяха отслабени, а одобрението за Кол се крепеше предимно на гласовете на онова поколение от млади хора, което не беше преживявало друг канцлер.
Дали това ще се окаже достатъчно?
Този път Меркел не успя да предефинира своята собствена роля и тази на своята партия. А може би и не желае подобно нещо, опитвайки се да се върне към позабравените доскоро изконни партийни ценности. В крайна сметка тя твърде често вече е променяла лидерския си профил. За съжаление, най-важната ѝ реч от последните месеци на практика може да се сведе до малодушното: „Продължаваме по същия начин!”
Но дали това ще е достатъчно, за да бъде преизбрана за канцлерка? В една предизборна борба, която няма да е никак приятна. Нещо повече – вероятно ще е най-трудната от Обединението на Германия насам.
Въпросите към Меркел останаха без отговор и след партийния конгрес в Есен. И започват да звучат все по-отчетливо.