Спомняте ли си 2004 г.? От тогава са минали близо тринадесет години. Тогава България успешно приключи председателството на Съвета за сигурност на ООН, пое ангажимента да координира волята в ОССЕ, стана член на НАТО и получи категоричен сигнал за приемане в ЕС. Ако някой е забравил, да му го припомним: преди тринадесет години за първи път в най-новата си история България бе в уникални геополитически обстоятелства, в които получи отговор на въпроса, който търсеше - отговора за реалното й завръщане в Европа.
Тогава, преди тринадесет години Джордж Буш-младши определяше „манталитета на водача“ и стоеше непоклатим. По целия свят се питаха едно и също - ще има ли допълнено и преработено издание на стратегическата картина с нейните "глобално опериращи играчи" от Европа, Русия, Китай... Хората очакваха американци, руснаци и европейци да се разберат за последиците от иракската война. Саддам Хюсеин бе в затвора, петролът продължаваше да тече, а хората там имаха нужда от... мир.
Малко след това се разигра германското политическо домино и Германия застана между Герхард Шрьодер и Ангела Меркел. Политическият пат там предизвика нова игра, начело на която застана „мадам Германия. Едно нейно изявление тогава не направи много впечатление: "С постоянните приказки за еманципация Шрьодеровата Германия прилича на тринадесетгодишно дете, което е в пубертета си и се бунтува срещу своя американски баща". Е, трябваше да минат политически мандати, за да бъде това изявление схванато.
Между впрочем тогава нашата съседка Турция беше само европейска дилема. Преди тринадесет години Европейската комисия препоръча на ЕС да започне преговори за присъединяване на Анкара. Предложението и всичко, което се случи след него стана само нагледно доказателство за факта, че геополитически стъпки не се правят с условностите от типа „да, но ако...“.
Хайде сега да видим България тринадесет години по-късно. Тя пак ли е в уникални обстоятелства? И тя ли изглежда като тринадесетгодишно дете в пубертета, което не знае какво да прави. Естествено, че да. С тази разлика, че вече не е нужно да смята по формулата „европейско членство плюс съюзнически задължения в НАТО“. Тази сметка е направена. Само дето все още не се е научила да дефинира интереса си и после да го артикулира. Всъщност една страна като не знае какво да прави, отива на избори. Факт! Във формулата „европейско членство плюс съюзнически задължения в НАТО“ се появиха неизвестни...
Сега „манталитета на водача“ ще се определя от милиардера Доналд Тръмп и целият свят пак се пита същото. Ще има ли промяна в стратегическата картина? Как ще тръгнат отношенията между Вашингтон и Москва? Как американци, руснаци и европейци ще се разберат за последиците от „арабската пролет“, сирийската война, кибератаките на студения мир? Кой и как ще разиграе китайската карта и как това ще се отрази на световната икономика? А какво ще се случи с богатата, но безсилна Европа, която изглежда пак е заспала в цикличната си „пауза за размисъл“ и все ще не е разбрала, че ерата на Обама приключи?
Брекзит разтърси Стария континент. След всички икономически и политически последици, може би най-важното ще се случи в ядрото на ЕС – Германия и Франция. Как ще изглежда този европейски мотор и на каква скорост ще движи Съюза, след като скоростната кутия Великобритания отказа да работи? Германия никога не е заставала на страната на Франция срещу Съединените щати. Така е било по традиция от времената на Конрад Аденауер и Шарл дьо Гол. А какво ще стане сега след победата на Тръмп в Америка и неясната му все още европейска политика. Въпросът е още по-сложен и той не зависи само от Тръмп, разбира се. Отговорът ще започне да става възможен едва след изборите във Франция и Германия. И в двете важни европейски страни са възможни такива „политически шпагати“, които да изненадат и най-закоравелия реалист.
А Турция? От европейска дилема Турция стана световна дилема, след като заигра странния си политически и икономически казачок. Турция винаги е била стратегическа причина и това в Москва го знаят много добре.
Как всичко това ще се отрази на България? Въпросите са толкова много, а отговорите толкова малко. Със сигурност след време някой ще попита „Спомняте ли си 2017 г.?“. Включително и в България. Тя пак ще е между Тръмп, Меркел и Путин...