Ако все още тънем в предизборна неизвестност, то вотът със сигурност ще направи още по-засукана политическата ситуация. Поне един въпрос, който по някаква причина продължава да вълнува част от публиката, ще бъде разрешен. Дали на президентските избори хората гласуваха против Цецка Цачева или против ГЕРБ. Вярно, минаха няколко месеца, но препратките към оставката на кабинета, последвала изборите, са неотменна част от настоящата кампания. Борисов упорито твърди, че хората са гласували срещу него. Защото не го разбрали, да кажем. Вероятно, само за да не излезе, че предложението му, в лицето на бившата парламентарна шефка, е било погрешно. А той не си пада по признаване на собствени грешки. Като такава единствено посочи съставянето на управлявалата до неотдавна коалиция. Как и колко щеше да управлява без или в друга коалиция е отделен въпрос.
Е, скоро мъглата ще се вдигне. При по-убедителна победа за ГЕРБ може да се твърди, че фиаското от ноември се дължи на неподходящата кандидатура. При загуба пък ще излезе, че хората са наказали партията на Борисов или самият него - без значение. И пътят надолу не е бил толкова зависим от името на кандидата. При приблизително равенство ще излезе, че истината е някъде по средата. Ако ГЕРБ загуби, Цачева би трябвало най-лесно от партийния актив да преглътне този факт. Значи есенната загуба не е била заради нея. Да плесне с ръце, да поеме въздух с "ох, олекна ми" и да разточи кори за северняшка баница. Ако пък влезе и в парламента, което е твърде вероятно да направи като втора в плевенската листа, името и ще бъде умито от хулите и подигравките, които се наложи да преглътне.
От другата страна на барикадата също има какво да се изяснява. Резултатът ще даде отговор на въпроса, кой спечели президентските избори и чий е Радев. На БСП или на родителите си. Този въпрос също е поомръзнал на публиката, но също е неотменна част от предизборната кампания. При победа на БСП може да се заключи, че партията продължава възходящата си линия от есента и Радев е бил "благословен", инициативният комитет, който го издигна, да е подкрепен от набралата сили БСП. При убедителна загуба за социалистите, каквато предвижда Бойко Борисов, ще излезе, че успехът на генерала-изтребител е по-скоро личен. И че той принадлежи на семейството си, а не на партията от Позитано. И отново, както и при ГЕРБ, близки проценти на вота ще размият контурите на категоричните изводи, позиционирайки истината пак някъде по средата.
По традиция ДПС подготвя традиционния си електорат за традиционните си проценти без много патърдии и гюрултии. Дори фактът, че Делян Пеевски оглави две листи на движението не изненада никого. Пеевски може да е всякакъв, но напълно покрива изискването да е разпознаваема фигура. Не така стоят нещата при мераклиите за същия електорат от ДОСТ. Те имат да наваксват доста и явно това ги кара да действат някак припряно, на ръба и отвъд провокативното.
Каквото и да ви разправят, не вярвайте, че някой може да управлява сам след изборите. Единствената двойна коалиция, БСП-ГЕРБ, която някак да догони 50% от местата в парламента, засега изглежда напълно невъзможна. Поне според лидерите на двете сили и антуража им. Каквото и да правим, който и да управлява, неотменно след това се дочуват призиви за правителство на националното спасение. Днес пак срещаме призиви за това - да преглътнат различията и да се хванат за работа. Да, ама те ще се почешат умно и ще си зададат въпроса - що тогава се абихме да се мразим толкова.
Ок, щом не желаят, а единствено сочат зейналата яма между тях, какво следва. В най-добрия случай, някаква тройна коалиция. Като има огромна вероятност и тройният възел да не даде парламентарно спокойствие на следващ кабинет. Патриотите дават вид, че са готови и на двата варианта - да управляват както с ГЕРБ, така и с БСП. Валери Симеонов отсъстваше от шествието на Обединените патриоти на Националния празник, където дефилираха партньорите му Сидеров и Каракачанов. Това неминуемо е наляло гориво на тези, които са убедени, че проблемите в триото са големи. Ако Симеонов е в пъти по-критичен към БСП, подобно на Веселин Марешки, то другите двама по-скоро предпочитат социалистите за коалиционен партньор. Предпочитат ги, но дали това ще осигури комфорт за управление? Абсурд. Дори и коалицията на Дончева с АБВ да прескочи трапа и да се включи в управлението като трети партньор, това пак не би донесло спокойствие. Подобна би била ситуацията при тройна коалиция ГЕРБ-РБ-"Воля". Така стигаме до възможността за четворна управляваща коалиция. За да има такава, поне една от политическите сили, минаващи чертата при последното изследване на общественото мнение, трябва да подходи "безпринципно". Патриотите и ДПС да се окажат в един отбор, подкрепяйки ГЕРБ или БСП. Или Марешки да удари рамо на социалистите. Нещо, което едва ли може да се очаква от РБ. В противен случай тръгваме по отъпкания от Росен Плевнелиев път - Радев ще връчва папки, онези ще му ги връщат, а публиката ще псува служебния кабинет още няколко месеца. А после няма никаква гаранция, че ще бъде по-различно...