Депутатите няма какво да гласуват и ги хвана съклет. И по правило започнаха добрата стара игра на комунисти и фашисти. Защото, ако се държат естествено, няма причина да не са си най-близки колеги, приятели и сътрапезници. А подобна гледка няма да се хареса на крайните привърженици. Затова и усърдно маркират разделителната линия помежду си, независимо, че бивши членове на БКП са пръснати из всички групи, а сянката на ДС е надвиснала над целия парламент.
Социалистите поискаха главата на Главчев - съдействал за това, от микрофоните да се лее езикът на омразата и пречел на законопроектите, внесени от БСП, да стигнат до обсъждане и гласуване. Той пък върна паса - Нинова щяла да си спести неудобствата, ако била станала председател на парламента, когато я поканил Борисов. И така до безкрай.
А не е ли най-добре, Нинова да събере медиите на пресконференция, да донесе папките със законопроектите, които твърди, че тъгуват пренебрегнати и да посочи конкретно - имаме това и това. Същото важи и за ГЕРБ - подготвяме това и това, но имаме нужда от още време. Да не говорим, че със сигурност има останали законопроекти от работата на предния парламент, когато депутати като Мартин Димитров имаха активна законотворческа дейност. Да излязат от РБ, нищо че паднаха от каруцата. Хем да напомнят за себе си, хем да обяснят, има ли останало нещо читаво за обсъждане в пленарна зала от тяхно време. А не да се занимават с Путин и дали трябва или не да е патрон на тържествата за 140-годишнината от Освобождението ни догодина.
Вместо това - безродници, убийци, думкане по банките и разхищение на време и народна пара. Има ли сила, която да им забрани да четат политически декларации от парламентарната трибуна. Защото след всяка една филмът се завърта отново. Щом са такива специалисти по тоталитарната система, защо да не се върнем към парламентарната практика от преди 1989 г. Тогава нямаше постоянно действащ парламент и народните представители - учители, миньори, строители, тъкачки и всякакви ударници се събираха два пъти в годината на сесия, гласуваха всичко, каквото им бе предложено и се прибираха по родните места. Нали тогава имаше кой да мисли вместо всички, че и вместо депутатите.
Да се върнем, ама май няма да ги устройва. Поне да извадят готовите законопроекти, ще им олекне. Като говорим за олекване, няма как да подминем последните изпълнения на Веселин Марешки. Твърди се, че при акцията срещу хомосексуалистите в културните среди през 60-те години, Парцалев казал: "Цялата държава оправиха, до задника на Парцалев опряха".
Та така и дизеловият благодетел на нацията. И той вирна нос, след като се снима до Папата. Гейовете-депутати да си кажели. Хем да им олекне, хем да не влизали в "конфликт на интереси от хомосексуална зависимост". Ако не - тихомълком да се пръждосвали от парламента. Това се отнасяло и за колегите им пияници, и за онези с други зависимости. Марешки май забрави, че е със свален имунитет и ако някоя специфична организация го подхване за хомофобските изказвания, шамареното дело с Костадинов ще му се стори като песничка от детската Евровизия.
Усещането, че избраниците ни олекват все повече от мандат на мандат, става все по-натрапчиво. Но - глас народен...