Откакто стигнаха до нас думите на руския президент Владимир Путин, че славянската писменост е дошла от македонските земи, обществото ни изпадна в ирационален страх, че някой иска да ни открадне азбуката. И мнително хвърлихме поглед към обичайните заподозрени - съседите край Вардар. Възмущението неусетно прерасна в тревога, а след гостуването на бившия световен шампион по шах Анатолий Карпов състоянието придоби епидемиологичен характер. Легендарният съперник на поборника срещу Путин Гари Каспаров заяви, че в Русия се знаело, че писмеността е дошла от Византия. Но е свързана с България, която по онова време била по-голяма държава.
Това бе достатъчно будната гражданска съвест да се възмути до предела на познатото възмущение, а премиерът Борисов да откаже среща с Карпов. Слава Богу, депутатът от "Единна Русия" не бе дошъл по негова покана, а като гост на партия "Атака". Това бе малко прибързан и необмислен ход от страна на премиера, но да приемем, че е имал по-важна работа или процедури, свързани с оперирания менискус. Бойко трябваше да приеме Карпов и просто да го ограмоти, като истински просветител. Така, както родната писменост е стигнала до прародината на шахматиста - Киевска Рус. Последователно и с цел.
Вероятно мнозина си мислят, че в главата на клетия шахматист е миш-маш от Сицилианска защита, защита Нимцович, дамски гамбит, рокади и въобще - пълен цугцванг по въпроса. Откъде да знае истината за азбуката. С партийния си лидер са от едно поколение и по темата знаят това, което са учили при социализма. Как си представяте, че по времето на СССР, опрял граници от Скандинавия до Япония и от Чукотка до Черно море, децата ще учат, че малка, пък макар и социалистическа България, е дала на вси славяни книга да четат. Вероятно, ако бяхме станали 16-а съветска република, завесата над историческата истина щеше да се повдигне малко повече.
Какво искаме всъщност?! Да получим признание от която и да било велика сила? Това е възможно само и единствено от политкоректна куртоазия и то при условие, че сме го заслужили. Според тях. Империите не благодарят. Нито са признателни. Малките народи им издигат признателни паметници, не обратното. Не ни ли е достатъчно, че и руската наука, и руската църква отдавна са се произнесли по казуса и той е в наша полза. Доказали са и признават, че писмеността на руснаците иде от България. Защо трябва маниакално да анализираме всяко вдишване и издишване по темата на всяко официално лице на Москва, което прекоси границата ни.
Ами да започнем да издаваме визи на руснаци само след правилен отговор на въпроса, откъде иде славянската писменост. И ако не познаят, да не могат да стигнат до имота си на Черно море. Изразяваните мнения от страна на политиците, дори по исторически и научни теми, до голяма степен са зависими от конюнктурата. А тя сега е такава, че политически България е в противниковия на Русия лагер. Факт. Без значение дали и колко са братски народите ни.
Трябва да гледаме с ирония на мнения, целящи да ни уязвят там, където сме бронирани с истината. И да не си внушаваме чути-недочути и преведени-непреведени "скандални" изявления. Да се държим на положение. Сигурно щяхме да сме още по-горди и убедени в правотата си, ако Кирил и Методий бяха расови българи от Копривщица или Калофер, а не Солунски братя византийци. Де да я имаше тогава Великата българска ограда на Валери Симеонов, та да знаем кой град от коя страна на границата е бил. Че по онова време границите са били доста плаващо понятие.
Но със сигурност знаем, че учениците им Климент Охридски и Наум Преславски, които дават завършен вид на делото им, са си нашенци - от Мизия. Където и да е бил Солун, нека по-често ни напомня за братята книжовници, а не за изконната мечта на българина да държи Солунската митница. Ако има някаква полза от подобни измислени скандали, тя е в интереса към историята, който може да възбудят у подрастващите. Нищо друго...