"Циганите са на мода, българите - гола вода. Хоп, троп, баница - да ви е.. мамица". С този етно хит преди петнайсетина години ме посрещнаха две рошави деца в едно незаконно софийско гето, където бях пратен да пиша репортаж. От нещо като полубарака-полукашон излетя джентълмен с кръвясали очи, вдигна секира срещу мен и замахна. Онзи специален момент, в който животът ти минава на лента. Слава Богу, любезният домакин бе доста почерпен и не уцели. Когато описах случката във вестника, в който работех, още на следващия ден входът на редакцията бе обсаден от правозащитници. Сещате се на чии права. Виновен се оказах аз. Може би, че не бях разполовен. Парен каша духа. Оттогава политкоректно наричам тези люде джентълмени, защото не се знае в какъв филм могат да те вкарат гравитиращите около тях ветерани от десетилетието на тяхното включване.
Да затворим страницата на частния случай, защото когато едно явление се превърне в тенденция, примерите стават излишни. На мушката на тоягите им през годините попадаха беззащитните и безпомощни учители и лекари. След пресния случай в Асеновград видяхме, че нямат никакви задръжки да бият и деца. Организирано и упорито. И, разбира се, абсолютно безпричинно. А в отписания Северозапад под юмруците им попадна полицай - в селския магазин на Борован. Вярно, цивилен, но нали не мислите, че биячите не са знаели кой е той. Това не е Харлем, все пак. Остава да нападнат полицейски участък или военно поделение.
А властта, която обещаваше полицай във всяко село, се захвана да бори опашките. Нали гражданите мразят администрацията - дай да я понахокаме, това ще се хареса. И министър-председателят запретна ръкави да разрежда опашките пред КАТ. За бой никой не се реди на опашка, ядем си бой и индивидуално, и без ред. Какви полицаи във всяко село, когато МВР-шефът говори за "недокоплект", а останалите в системата готвят протест от 5 юли. И този път май няма да е само на по цигарка. Не стигат хора и сега, какво остава да назначиш още хиляди, да ги откарваш до всяко село и да ги прибираш. Абсурд. Освен да си внесем полицаи от онези, които Ердоган уволни след опита за преврат. Нали отношнията между двете страни процъфтяват. Нали и КРИБ проплака за внос на работна ръка.
Управляващите обаче изведнъж се присетиха за лицензионните режими. Много били, не можело повече такъв терор над гражданите. Премиерът седнал да смята, колко трудодни губели гражданите по опашки. Та това го слушаме 20 години. Ако нещо реално се вършеше, до днес не би останал и един ненужен лиценз. И хайде първо да направим нещо по въпроса с другия терор - буквалния. В града и селото. Ако изкрещим: "Бойко, бият ни ромите! Радев, бият ти полицаите!", ехото ни отвръща, че общините чакат 80 милиона за социално включване на ромите през следващите 6 години. После пак...