В световните медии и социалните мрежи наскоро бяха публикувани много списъци на войни, интервенции, окупации и военни операции, проведени от Съединените щати. Всеки списък се основава на публикации на журналисти и изследователи, които на свой ред в повечето случаи се препращат един към друг. Въпреки това, практически няма научни изследвания по темата, които в хронологичен ред, въз основа на историческите факти, биха отразили сравнително пълна картина. Подобни изследвания са до известна степен антипропагандни по своята същност и затова не получават финансиране от Запад, нито от държавните, нито от частните спонсори. Ето защо всички сериозни работи по тази тема се извършват от ентусиазирани учени, които за своя сметка работят в различни архиви в свободното от основната си работа време и събират необходимата информация зрънце по зрънце.
Един от тези ентусиасти е д-р Золтан Гросман - професор по география в държавния колеж Evergreen State College в Олимпия, щата Вашингтон. Той е работил в началото на своята кариера като главен редактор на енциклопедията „Британика“. В резултат на дългогодишни изследвания на архивите този историк е съставил най-пълния списък на американските военни операции и интервенции за периода 1890-2014 г. Брифингът с резултатите от тази работа е подготвен под формата на презентация на PowerPoint. Като източници на тази работа са включени в допълнение към новинарските репортажи в медиите от различни години, и the Congressional Record (23 June 1969), 180 Landings by the U.S. Marine Corp History Division (Записи на Конгреса (23 юни 1969), 180 дебаркации на морската пехота на САЩ), Ege & Makhijani in Counterspy (July-Aug, 1982)(Контрашпионаж), “Instances of Use of United States Forces Abroad, 1798-1993” (Примери за използване на американските военни сили в чужбина, 1798-1993) и Ellsberg in Protest & Survive (Протест и оцеляване).
Резултатите от тази работа позволяват на Съединените щати да бъдат вписани в книгата на рекордите на Гинес като най-агресивната страна, която е извършила най-голям брой чуждестранни интервенции.
Да минем директно на списъка с военните операции. Поради голямото количество данни, описанието на всяка агресия се прави в съвсем кратка форма
Краят на XIX век
1890 (-?) г. - Южна Дакота, американските правителствени войски убиват и разстрелват 300 пленени индианци от племето Дакота.
1890 г. - Аржентина, намесата на армията на САЩ в Буенос Айрес.
1891 г. - Чили, морски пехотинци потушават въстанието на местното население.
1891 г. - Хаити, армията на САЩ потушава бунта на чернокожите в Навас.
1892 - Айдахо, армията на САЩ потушава въстанието в сребърните мини.
1893 (-?) г. - Хавай, военноморските сили на САЩ свалят правителството на Независимото кралство и анексират държавата.
1894 г. - Чикаго, армията на САЩ брутално потушава стачката в железопътните линии, общо 34 убити.
1894 г. - Никарагуа, армията на САЩ в продължение на един месец окупира Блуфийлдс.
1894-1895 г. - Китай, военноморският флот на САЩ и морската пехота участват в китайско-японската война.
1894-1896 г. - Корея, окупацията на Сеул.
1895 г. - Панама, рейд на морската пехота на САЩ в колумбийската провинция.
1896 г. - Никарагуа, дебаркиране на морската пехота на САЩ в пристанище Коринто.
1898-1900 г. - Китай, участието на армията на САЩ в потушаване на Боксерското възстание.
1898-1910 (-?) - Филипините, военно-морските сили на САЩ свалят правителството и убиват 600 000 филипинци.
1898-1902 (-?) - Куба, военно-морските сили на САЩ се сражават по време на испано-американската война.
1898 г. (-?) г. - Пуерто Рико, окупация по време на испано-американската война.
1898 (-?) г. - Гуам, военно-морските сили на САЩ окупират острова и построяват военна база.
1898 (-?) г. - Минесота, армията на САЩ унищожава племето чипева (оджибве) близо до езерото Лийч.
1898 г. - Никарагуа, морската пехота на САЩ дебаркира в пристанището на Сан Хуан дел Сур.
1899 (-?). - Самоа, армията на САЩ участва във войната за трона.
1899 - Никарагуа, морската пехота на САЩ дебаркира в пристанището на Блуфийлдс.
1899-1901 - Айдахо, армията на САЩ брутално потушава въстанието на миньорите в Coeur d'Alene.
Първата четвърт на XX век
1901 г. - Оклахома, армията на САЩ потушава въстанието на индианците в Крийк.
1901-1914 г. - Панама, военно-морските сили на САЩ окупират и анексират зоната на канала.
1903 г. - Хондурас, морската пехота на САЩ потушава революцията
1903-1904 г. - Доминиканската република, армията на САЩ потушава революцията.
1904-1905 - Корея, морската пехота на САЩ участва в Руско-японската война.
1906-1909 г. - Куба, морската пехота на САЩ се намесва и потиска демократичните избори.
1907 - Никарагуа, в резултат на окупацията, е създаден протекторат в рамките на така наречената „Доларова дипломация“.
1907 г. - Хондурас, окупация от морската пехота на САЩ по време на войната с Никарагуа.
1908 г. - Панама, морската пехота на САЩ се намесва в предизборния процес.
1910 г. – Никарагуа, морската пехота на САЩ окупира Блуфийлд и Коринто.
1911 г. – Хондурас, армията на САЩ участва в гражданската война.
1911-1941г. - Китай, военно-морските сили и сухопътните войски на САЩ окупират страната и участват в потушаването на многобройните въстания.
1912 г. – Куба, армията на САЩ участва в гражданската война.
1912 г. – Панама, армията и морската пехота на САЩ потушават въстание по време на изборите.
1912 г. – Хондурас, участие на морската пехота в защита на икономическите интереси на САЩ.
1912-1933 г. - Никарагуа, армията на САЩ осъществява 10-годишна окупация и участва във войната с партизаните.
1913 г. – Мексико, по времето на революцията армията на САЩ бяга и се евакуира.
1914 г. – Доминиканската република, военно-морските сили на САЩ се сражават с въстаниците около Санто-Доминго.
1914 г. – Колорадо, армията на САЩ брутално потушава стачката на миньорите.
1914-1918 г. – Мексико, военно-морските сили и армията на САЩ участват във военните операции против националистите.
1914-1934 г. – Хаити, армията на САЩ осъществява 19-годишна окупация след потушаване на въстанието.
1915 г. – Тексас, федералните войски брутално потушават мексикано-американското въстание, „План Сан-Диего”.
1916-1924 г. – Доминиканската република, армията на САЩ осъществява 8-годишна окупация.
1917-1933 г. – Куба, армията на САЩ осъществява окупация и създава икономически протекторат.
1917-18 г. – Първа Световна война, военно-морските сили на САЩ воюват с Германия в продължение на година и половина.
1918-1922 г. - Русия, военно-морските сили на САЩ извършват 5 дебаркации на войски за борба с болшевиките.
1918-1920 г. – Панама, армията на САЩ потушава безредиците след изборите в рамките на операция „Полицейски дълг”.
1919 г. - Хондурас, армията на САЩ и морската пехота потушават безредици по време на предизборна кампания.
1919 г. - Югославия, армията на САЩ и морската пехота се сражават срещу сърбите в Далмация.
1920 г. - Гватемала, двуседмична интервенция срещу синдикални активисти.
1920-1921 г. - Източна Вирджиния, армията на САЩ потушава въстанието на миньорите.
1922 г. - Турция, армията на САЩ воюва с националистите в Смирна.
1922-1927 г. - Китай, армията и военно-морските сили на САЩ потушават националистическото въстание.
1923 г. - Мексико, бомбардировка от военната авиация на САЩ.
1924-1925 г. - Хондурас, военна намеса на САЩ, два пъти в предизборната кампания.
1925 г. - Панама, армията и морската пехота на САЩ потушават общата стачка.
В средата на ХХ век
1927-1934 г. - Китай, армията и морската пехота на САЩ окупират цялата страна.
1932 г. - Салвадор, военно-морските сили на САЩ потушават бунта на Марти.
1932 г. - Вашингтон DC, армията на САЩ потушава бонусния протест на ветераните от Първата световна война.
1941-1945. - Втората световна война, военно-морските сили и армията на САЩ воюват с Япония, Италия и Германия в продължение на 3 години и извършват първата атомна бомбардировка над два японски града.
1943 г. - Детройт, армията на САЩ потушава въстанието на чернокожите.
1946 г. - Иран, пред ядрената заплаха от страна на САЩ съветските войски напускат северната част на страната.
1946 г. - Югославия, ядрена заплаха от страна на САЩ, в отговор на свалянето на американски самолет.
1947 г. - Уругвай, разгръщане като заплаха на бомбардировачи с ядрени оръжия.
1947-1949 г. - Гърция, операция на армията на САЩ в подкрепа на крайната десница в гражданската война.
1948 г. - Германия, ядрена заплаха от страна на САЩ със стратегически бомбардировачи с ядрени оръжия в Берлин срещу СССР.
1948-1949 г. - Китай, армията и морската пехота на САЩ евакуират американците преди победата на комунистите.
1948-1954 г. - Филипините, ЦРУ провежда военна операция по време на бунта на Хук.
1950 г. - Пуерто Рико, операция за потушаване на въстанието в Понсе.
1951-1953 (-?)г. - Корея, армията и военно-морските сили на САЩ, заплаха от ядрени бомбардировки срещу Северна Корея и Китай.
1953 г. - Иран, в резултат на операцията, ЦРУ сваля демокрацията и установява режим на шаха.
1954 г. - Виетнам, съвместна с Франция, от страна на САЩ, ядрена заплаха срещу бунтовниците.
1954 г. - Гватемала, операция на ЦРУ, бомбардиране от летищата в Никарагуа, ядрена заплаха от страна на САЩ след национализацията на американските компании.
1956 г. - Египет, ядрена заплаха от страна на САЩ срещу СССР с изискването за ненамеса в кризата в Суец, морската пехота евакуира чужденците.
1958 - Ливан, армията и военно-морските сили на САЩ окупират страната и потушават бунтовниците.
1958 г. - Ирак, ядрена заплаха от страна на САЩ срещу Ирак и предупреждение срещу инвазия в Кувейт.
1958 г. - Китай, ядрена заплаха от страна на САЩ срещу Китай при евентуално обединение с Тайван.
1958 г. - Панама, армията на САЩ потушава протестите.
1960-1975 г. - Виетнам, армията, военно-морските сили и военно-въздушните сили участват във войната във Виетнам. Един милион убити в най-дългата война на САЩ, заплахата от страна на САЩ с атомни бомбардировки през 1968 и 1969 г.
1961 г. - Куба, неуспешна операция на ЦРУ за нахлуване в страната.
1961 г. - Германия, ядрена заплаха от страна на САЩ срещу СССР по време на кризата около Берлинската стена.
1962 г. - Лаос, военна операция по време на партизанската война.
1962 г. - Куба, ядрена заплаха от страна на САЩ срещу СССР и Куба, морска блокада по време на карибската криза.
1963 г. - Ирак, ЦРУ организира преврат, в който президентът е убит, а партията Баас идва на власт, Саддам Хюсеин се връща от изгнание и оглавява тайните служби.
1964 г. - Панама, армията на САЩ потушава размирици, свързани с връщането на канала.
1965 г. - Индонезия, организиран от ЦРУ държавен преврат, повече от един милион жертви.
1965-1966 г. - Доминиканската република, армията и морската пехота на САЩ потушават протестите по време на предизборната кампания.
1966-1967 г. - Гватемала, „зелените барети“ на САЩ се борят срещу бунтовниците.
1967 г. - Детройт, армията на САЩ потушава размириците на афро-американците, 43 убити.
1968 г. – САЩ, армията на САЩ потушава размириците след убийството на Мартин Лутер Кинг, в градовете са въведени над 21 000 войници.
1969-1975 г. - Камбоджа, армията и военно-морските сили на САЩ бомбардират страната. За десет години са убити до 2 милиона души от бомбардировки, глад и политически хаос.
1970 г. - Оман, окупация от армията на САЩ за предотвратяване на нахлуване от страна на Иран.
1971-1973 г. - Лаос, бомбардировките тип „бомбени килими“ от страна на САЩ, насочени срещу нахлуване в Южен Виетнам.
1973 г. - Южна Дакота, армията на САЩ потушава въстанието на индианците в „Ундид-Ний“.
1973 - Близкият изток, ядрена заплаха и заплаха от световна война от страна на САЩ по време на войната в Близкия изток.
1973 г. - Чили, военен преврат за свалянето и убийството на президента Салвадор Алиенде.
1975 г. - Камбоджа, армията на САЩ, бомбардировки на заловения кораб „Майягуес“, убити са 28 войници.
В края на ХХ век
1976-1992 г. - Ангола, операция на ЦРУ за военна подкрепа на южноафриканските въоръжени банди по време на гражданската война.
1980 г. - Иран, войници, ядрена заплаха от страна на САЩ, армията прави неуспешен опит да спаси заложниците в посолството, 8 войници умират по време на този опит.
1981 г. - Либия, военноморската авиация на САЩ сваля 2 либийски самолета.
l981-1992 г. - Салвадор - операция срещу бунтовниците.
1981-1990 г. - Никарагуа, операцията на военно-морските сили на САЩ и ЦРУ за потушаване на революцията.
1982-1984 г. - Ливан, военно-морските и военновъздушните сили на САЩ участват във войната срещу шиитските бунтовници, 241 морски пехотинци са убити.
1983-1984 г. - Гренада, военно нахлуване на армията на САЩ четири години след революцията.
1983-1989 г. - Хондурас, нахлуване на войски на САЩ, маневри, изграждане на бази.
1984 г. - Иран, два ирански цивилни самолета са свалени над Персийския залив.
1986 г. - Либия, бомбардировки на военноморска авиация на САЩ.
1986 г. - Боливия, армията на САЩ участва в „кокаинова война“.
1987-1988 г. - Иран, военно-морските и военновъздушните сили на САЩ се намесват във войната в Ирак, бомбардират и свалят ирански самолет.
1989 г. - Либия, военно-морската авиация на САЩ сваля 2 либийски самолета.
1989 г. - Вирджински острови, армията на САЩ потушава въстание на чернокожите в St. Croix.
1989 г. - Филипините, въздушни бомбардировки от страна на САЩ в отговор на държавен преврат.
1989 (-?) г. - Панама, армията на САЩ сваля националното правителство, повече от 2000 убити.
1990 г. - Либерия, армията на САЩ евакуира чужденци по време на гражданската война.
1990-1991 г. - Саудитска Арабия, нахлуване на войските на САЩ след иракската инвазия в Кувейт, 540 000 американски войници в Оман, Катар, Бахрейн, Обединените арабски емирства, Израел.
1990-1991 г. - Ирак, бомбардиране, нахлуване на армията на САЩ, военноморска блокада на иракските и йорданските пристанища, въздушни удари; 200 000 души са убити в резултат на нахлуването в Ирак и Кувейт; мащабно унищожаване на иракските военни.
1991 г. - Кувейт, нахлуване на военно-морските сили и армията на САЩ в страната.
1991-2003 г. - Ирак, бомбардировки, военноморски зони без полети над кюрдския север и шиитския юг; постоянни въздушни удари и военноморски блокади.
1992 г. - Лос Анджелис, армията и морската пехота на САЩ са разгънати срещу протестиращите и погромаджиите.
1992-1994 г. - Сомалия, окупация от армията и военно-морските сили на САЩ, участие в гражданската война.
1992-94 г. - Югославия, военноморска блокада от страна на НАТО на Сърбия и Черна гора.
1993 г. - Босна, бомбардировки, въздушни патрули, създаване на забранена за полети зона, участие в гражданската война, убийствата на сърби, удари срещу Сърбия и сваляне на нейни самолети.
1994 г. - Хаити, нахлуване на войски на САЩ, морска блокада и окупацията на страната, свалянето на военното правителство.
1996-1997 г. - Заир (Конго), нахлуване на войски на САЩ в бежанските лагери хуту в Руанда, както и в районите, където е започнала революцията в Конго.
1997 г. - Либерия, разгъване на армията на САЩ за евакуация на чужденци.
1997 г. - Албания, разгъване на армията на САЩ за евакуация на чужденци.
1998 г. - Судан, ракетна атака срещу фармацевтичния завод, в който според ЦРУ, се произвежда химическо оръжие за терористите.
1998 г. - Афганистан, ракетна атака срещу бившите тренировъчни лагери на ЦРУ, използвани от ислямски фундаменталистки групи, за които се твърди, че са нападнали посолството.
1998 г. - Ирак, бомбардировки, 4 дни на интензивни въздушни и ракетни атаки, след твърдението, че властите възпрепятстват работата на инспекторите по въоръжаването.
1999 г. - Югославия, многобройни бомбени атаки, тежки ракетни и въздушни удари от страна на НАТО, след като Сърбия отказва да напусне Косово. Окупация на Косово от страна на НАТО.
Началото на XXI век
2000 г. - Йемен, нападение срещу военноморските сили на САЩ в Аден, 17 убити.
2001 г. - Македония, въвеждането на войските на НАТО.
2001 г. - САЩ, реакцията на военновъздушните и военноморските сили на САЩ на 11 септември.
2001-? г. - Афганистан, инвазия на войските на САЩ, бомбени и ракетни атаки, масова мобилизация в САЩ за свалянето на режима на талибаните, лов на бойци на „Ал Кайда“, установяване на режима на Карзай и борбата срещу талибаните. Над 30 000 американски военнослужащи и многочислени частни военни компании окупират страната.
2002 г. - Йемен, ракетна атака на „Ал Кайда” срещу САЩ.
2002 г. - Филипините, въвеждане на войски и военноморска военна мисия на САЩ срещу Абу Сайяф в архипелага Сулу, западно от Минданао.
2003 г. - Колумбия, армията на САЩ и специалните сили са изпратени в бунтовническата зона, за да подкрепят колумбийската армия, защитаваща газопровода.
2003-2011 г. - Ирак, война, бомбардировки, окупация на страната, свалянето на Саддам Хюсеин. Нашествието включва повече от 250 000 американски войници. Американските и британските сили заемат страната и се сражават със сунитските и шиитските бунтовници. Повече от 160 000 военнослужащи и многочислени частни изпълнители осъществяват окупацията и строят големи постоянни бази.
2003 г. - Либерия, участие в мироопазващите сили, операция за сваляне на лидера на страната.
2004-2005 г. - Хаити, армията, морската пехота и сухопътните войски на САЩ окупират страната.
2005 г. - Пакистан, ракетни и бомбени атаки, тайни операции и атаки с дронове.
2006 г. - Сомалия, ракетните и военноморски сили и армията на САЩ участват в операцията. Специалните сили SWAT участват в етиопското нахлуване, при което е свалено от ислямисткото правителство; бомбардировки с AC-130, атаки с крилати ракети и въздушни удари срещу ислямистките бунтовници; военна блокада срещу „пиратите“ и бунтовниците.
2008 г. - Сирия, специалните сили участват в нападение с хеликоптер на 5 мили от Ирак, 8 сирийски цивилни граждани са убити.
2009 г. - Йемен, ракетни удари и атака срещу „Ал Кайда”, загиват 49 цивилни граждани.
2011 г. - Либия, бомбардировки, ракетни удари, нахлуване на войски под командването на НАТО, координирани въздушни удари и ракетни атаки срещу правителството на Кадафи по време на въстанието на бунтовническата армия. Специалните сили на САЩ извършват тайни операции.
2014 г. - Ирак, бомбардировки, ракетни удари.
2014 г. - Сирия, бомбардировки, ракетни удари, нахлуване на войски на САЩ за операции. Участие в гражданската война на страната на терористите.
***
Д-р Золтан Гросман описва 150 военни операции, извършени от армията на САЩ, както срещу чужди държави, така и вътре в самата страна, дори и във Вашингтон. Подробно за всяка операция д-р Гросман разказва на брифинг, представен под формата на презентация. В края на доклада си Гросман пише:
„Една от най-опасните идеи на XX век, е че „хора, подобни на нас“ не могат да извършват зверства срещу цивилни граждански лица.
Гражданите на Германия и Япония вярваха в това, но техните въоръжените сили убиха милиони хора.
Британците и французите вярваха в това, но техните въоръжени сили водиха брутални колониални войни в Африка и Азия.
Гражданите на Израел вярваха в това, но тяхната армия масово изби и избива палестинци и ливанци.
Арабите вярваха в това, но терористите самоубийци и похитителите атакуват американските и израелските цивилни лица.
Американските граждани вярваха в това, но техните войски убиха стотици хиляди души във Виетнам, Ирак и другаде".
***
В голяма степен гореизложеното засяга и Обединеното кралство. Ако в общия брой на военните намеси, окупации и интервенции първенството безусловно се държи от Съединените щати, то Обединеното кралство е на първо място по отношение на броя на страните, подложени от него на военни атаки. Проучването на английския историк Стюърт Лейкок, потвърждава този факт и резултатите от неговото проучване бяха публикувани в британския „Телеграф“ под заглавието „Британците нахлуха в девет от десетте държави и само Люксембург пропуснаха“.
Според Лейкок, по различно време британците нахлуват в почти 90% от страните по света. Анализът на историята на почти 200 страни показва, че само 22 държави, никога не са преживели инвазията на англичаните. Сред тази група държави са такива, които са далеч от Великобритания, като Гватемала, Таджикистан и Маршаловите острови, както и някои по-близки, като Люксембург.
Към днешна дата, сред 193-те страни-членки на Организацията на обединените нации, само 22 държави не са били подложени на британската въоръжена агресия
Западната пропаганда вече няколко столетия ни уверява, че най-агресивната страна е Русия, макар фактите да говорят за точно обратното. Достатъчно е просто да се поровим в архивите, да възстановим хронологията на събитията и да анализираме данните. Сигурен съм, че анализът на всяка американска военна агресия ще даде на изследователя огромен брой интересни изводи. Малко вероятно е този анализ да достигне до широк кръг читатели, които са уверени в най-миролюбивия характер на така наречената „западна демокрация“.
Превод: Павел Марков, "Гласове"