Страната ни е изправена пред горещо политическо лято. До момента политиците проявяваха милост поне към този сезон, но явно ситуацията излиза извън контрола им. Така след назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС и фалита на КТБ, които белязаха две предходни лета, отново сме изправени пред страстни политически горещници.
Страната ни е в политическа криза, просто още никой не го е обявил официално. Няма и нужда. Усещането е като през лятото на 1989 г. Мирише на промяна, но никой няма представа кои ще са нейните носители от плът и кръв. Борисов кара късен хипарски период и вършее из Европа, Балканите и Близкия Изток. Навсякъде зове за мир, любов и разбирателство. Нищо чудно да засипе Панамския канал и да обедини Северна и Южна Америка. На път е обаче да изпусне страната, а все по-често започна да си изпуска и нервите.
Отношенията в управляващата коалиция напомнят сцени от "Съдебен спор" на герои с тежък махмурлук. Да говорим за коалиционна култура пък просто би било нелепо. Европредседателството също не носи така очаквания от управляващите бонус за пред населението. Няма как измъченият ни народ да се възторгва от чиновнически сбирки. Няма как да тупкат сърца ни от тумба чичовци и лели с папки, независимо от визитките им.
Борисов бързо усети, че европредседателството няма да му донесе дивиденти на домашна сцена и при поредно изпускане на нерви си каза направо, че брои дните до края му с нетърпение. За да можел да се разправи с "гадовете", дето му тровели управлението. Всички смятат, че "гадовете" са Нинова, Таско и останалите по-критични към властта хора в Столетницата.
Но "гадовете" може и да са коалиционните партньори, които от ден първи на този кабинет посочихме като най-рисковия фактор за продължителността на мандата. "Патерицата" на ГЕРБ Веселин Марешки се облизва за мястото им, което е възможно само теоретично. Защото практически му отреждат 1% на извънредни парламентарни избори. Това го кара да ражда нови и нови абсурдни идеи с надеждата, че хората ще ги харесат.
Очакваните от мнозина избори след края на председателството могат да бъдат избегнати или отложени във времето по два начина - класически и авангарден. Класическият означава смяна на министри. Като най-подходящи изглеждат имената на Теменужка Петкова, Ивайло Московски, Лили Павлова, Николина Ангелкова... Груповата смяна на министри обачe си е руска рулетка - или ще сработи, или всичко рухва окончателно. Справка - Иван Костов и СДС през 1999г. Да имаш цялата власт в държавата и след серия безумства да превърнеш партията в съботянска сбирка. Майсторско изпълнение, нали...
ГЕРБ е под подобна угроза, въпреки надменноста, която излъчват лидерите на партията. И ако с "гадовете" от БСП Борисов все още може да се справи, то на хоризонта се появяват новите "гадове". И препускат бясно към парламента. Това са Слави Трифонов и екипът му, готвещ новия политически проект. Няма значение дали харесвате музиката или шоуто им. Това е единственият фактор, който може да разбърка тестето с белязани карти на системата. Не говорим за лични симпатии, а за социология. И Борисов го усеща и се чуди какво да прави.
Авангардният метод, за който загатнахме по-горе е следният - удряш опонента с неговото оръжие. А оръжието на Слави е референдумът, на който гласуваха милиони. Така че, Бойко, един добронамерен съвет. Прокарай с послушните ти депутатите, докато още са такива, всички въпроси залегнали в резултатите от референдума, иначе Слави ще ви отвее всички! Така ще му отнемеш най-силното оръжие. Пък и нали Цветанов се кълнеше, че всичко от референдума влиза в пленарна зала. То, че влезе-влезе, ама не излезе...
А ти, Слави, не забравяй защо се захвана с политика. Да промениш, а не да оглавиш системата! Другото го гледаме вече 30 години...