И така, някой правил ремонт, друг съдил трети, четвърти го съдили, па извадил таен запис на първия, който еди какво си...
Не знам, не ме интересува особено тая сапунка, но тя ми дава повод да кажа някои неща, защото за култура у нас се говори рядко и предимно в стил "или добро или нищо".
Защото жива култура не се прави от мъртви администратори, нито от умрели партийни апарати и овехтели и миришещи на нафталин втръснали герои, затънали във фекалиите на партийно – ченгеджийския мейнстрийм.
Първо – трябва ли Банов да подаде оставка след днешната пресконференция?
О, да!
Но не заради нея!
И не заради Елена Йончева и нейната флашка!
Банов трябваше да си иде още когато излезе по телевизията и каза, че не знае как може да се оправи читалището в Шипка.
Или след като излезе и каза, че не знае как да се спасят старите сгради – паметници.
Или след като даде 200 000 лева за снмимките на параден клип за европредседателството ни, а останалите пари от финансирането на културните прояви даде за стени от тухли, килими от китки и работилници за мартеници.
Или след като заяви, че не знае и как да се реши проблема с формациите на БНР.
Но най – вече Банов трябваше да си тръгне, защото се съгласи да управлява министерство, с което държавата се подиграва, подхвърляйки му трохите от държаавната софра.
Банов трябваше да си тръгне, но не е само Банов.
А и неговият предшественик.
Защото Банов за мен не е само Банов, но и 50 процента Рашидов.
И защото Банов последва стриктно „политиката“ на Рашидов – помпозна соц манифестация, прикриваща липсата на съдържание.
И от политиката на Банов и на Рашидов у нас се родиха безумия като откриването на Пловдив.
Което просто хиперболизира във финансово отношение заложената и провеждана политика по отношение на културата у нас – много пари за блясък и нула пари за съдържание и развитие.
Днес културата ни все още крета.
Макар, че гледам, че инфантилните либерални мозъци вече са подкарали лайтмотива „ами те нашите интелигенти за нищо не стават“.
Тя крета, но работата отива на опело, защото в музикалните училища вече няма кадри, а във всишите музикални училища пък често се обявяват нулеви години за някои специалности.
И тук, от тази скромна трибуна искам да попитам господата Рашидов и Банов.
Господа!
Къде ни е работещия закон за меценатството?
Къде ни е стратегията за култура?
Къде ни е работещия закон за читалищата?
Къде ни е методиката, която позволява на един добре управляван културен институт да се развива все повече и повече, а не да слагате негласно чертата – „ако качите резултатите повече няма да ви финансираме с повече кинти“?
Къде ни е новата концертна зала в София, която да става за класическа музика и да събира повече от 800 души?
Къде са ни резиденциите за преводна литература?
Къде е дигитализацията на киното и библиотеките ни?
Къде е достойното заплащане на провинциалните оркестри?
Питам ви и отговор не чакам.
Така, както и не очаквам от вас да разберете какво свършихте и най – вече какво не свършихте.
Дали Йончева изкара топ доказателства за негодност на министъра?
Не мисля.
Тя изкара това, което БСП винаги изкарват – флашка.
Както биха казали нейните предшественици – „Ние тая власт с флашки сме я взели и без флашки няма да я дадем“.
Лошото е друго.
Лошото е, че ние, дето толкова много ги разбираме нещата, се докарахме до ситуацията, в която трябва да избираме между двете лица на злото – ГЕРБ или БСП.
Да, тук култура няма.
Тук завършваме с онова „когато говоря за култура, се хващам за кобура“.
Сигурно ще кажа това на синът ми, който свири на кларинет, когато го изпращам на самолета, за да бачка някъде, където за култура не се говори само когато някое ченге изкара някоя флашка за някой некадърен администратор.
Автор: Венцислав Мицов, Facebook