Те се бият в гърдите, че се борят срещу утвърдените елити и искат да превърнат страните си във водеща икономическа сила - Тръмп, Путин, Ердоган, Орбан и сие. Но се случва друго, пише Александър Гьорлах.
Техните поддръжници ги възприемат като "силни мъже". И навсякъде по света те твърдят едно и също: олицетворявали "волята на народа" срещу един "елит", който мислел само за своята изгода. Първият, който дойде на власт с подобно говорене, бе турският президент Реджеп Таийп Ердоган. Той бил един "черен турчин", човек от народа, който трябвало да го защитава от "белите турци" - от лаицистичния елит.
Днес, 15 години по-късно, турският президент смята за "истински" турчин само онзи, който е като господин Ердоган. Междувременно този президент, който промени конституцията на страната, отмени свободата на пресата и ограничи академичните свободи знае колко деца трябва да ражда една турска жена, както и това, че хомосексуалността е нещо неислямско. Ако в началото изглеждаше, че той тръгва да прави една симпатична политика за "обикновените хора", постепенно в хода на неговото управление на силната ръка се ограничи само до това, което лидерът смята за правилно.
Вреда за собствената икономика
"Силните мъже" твърдят, че водят страните си към нови икономически върхове. Но на практика правят точно обратното - торпилират и съсипват техните икономики. Когато зетят на президента е шеф на Националната банка, както в Турция, всички основни икономически показатели не могат да бъдат приемани безусловно. Последиците от това са икономически упадък.
Същото се наблюдава в Унгария и в Русия. В същата посока се движат нещата и в Китай - поради идеологически причини от президента Си Цзинпин. Когато държавните банки отпускат кредити на фирми, в които държавата има дялове, съществува опасност от просрочване.
Твърдото управление често е за сметка на свободите, включително на икономическите свободи. Доналд Тръмп, който е почитател на "силни мъже" като Владимир Путин, затова не се поколеба за приюти половината си рода в Белия дом и да я подсигури с високи постове. Той вече използва успешно реториката на Ердоган и Путин в изборната си борба.
За разлика от гореспоменатите страни, САЩ все още са демокрация. Във всеки случай в много по-голяма степен от Русия, Китай, Унгария или Турция. За тях не можем да твърдим, че техните "силни лидери" ги водят към нови световни върхове. Защото всички тези страни вървят надолу. Отиде ли си демокрацията, с икономиката също е свършено.
Александър Гьорлах е член на Съвета "Карнеги" на Института за религии и международни изследвания към Университета в Кеймбридж