Анкара иска да купи руския зенитно-ракетен комплекс С-400. Вашингтон е разгневен и оказва огромен натиск над турците, за да ги откаже от сделката. Ердоган обаче явно никак не е впечатлен. Какво се крие зад тази му акция?
Анкара е длъжна да се откаже от сделката с руските ракети и вместо това да вземе американската противоракетна система "Пейтриът" - смята американският президент Доналд Тръмп. За да постигне тази цел, неговото правителство е готово на всичко. Но Анкара изглежда никак не се впечатлява от това: турското правителство се е споразумяло с Русия и няма никакво намерение да се отказва от сделката, заяви президентът Реджеп Тайип Ердоган пред Анадолската информационна агенция. А министърът на отбраната Хулуси Акар уточни, че турски войници вече се обучават в Русия как да обслужват зенитно-ракетния комплекс С-400. Най-късно през юли ракетите щели да бъдат доставени на Турция и до есента вече да са в оперативна готовност.
Санкции срещу Турция?
За да накара турското правителство да промени решението си, американското правителство от месеци насам оказва огромен натиск над своя съюзник от НАТО: президентът Доналд Тръмп многократно разкритикува покупката на руския противоракетен комплекс, а външният министър Майк Помпео заплаши Анкара със санкции. По данни на телевизия CNBC, Вашингтон дори бил поставил ултиматум на турското правителство. Освен това американците заплашват, че няма да доставят на Турция обещаните изтребители F-35 по технологията "Стелт". Това би било тежък удар за турските въоръжени сили, поръчали 100 машини от тази клас, още повече, че подготовката на турските пилоти вече е започнала.
На пръв поглед, подобен натиск от американска страна няма как да не окаже сериозно въздействие над турското правителство. Още повече, че от около година Турция се намира в тежка валутна и икономическа криза. През август миналата година пък се видя колко силно вредят чуждите санкции на икономиката на страната: тогава правителството на Тръмп въведе наказателни мита за стоманата и алуминия, след като турски съд първоначално беше отказал да пусне на свобода задържания в Турция американски пастор Андрю Брънсън. Именно в тази стъпка икономическите експерти виждат една от причините за задълбочаването на икономическата криза в Турция.
Сега Анкара отмъщава на Вашингтон
Германският експерт по въпросите на сигурността Улрих Кюн проявява разбиране за твърдата позиция на турското правителство. По думите му, в сделката за руските ракети се пресичат различни интереси: "Става дума за дипломатически шахматен ход. С тази сделка турците отмъщават на САЩ затова, че Вашингтон отказа да екстрадира ислямския проповедник Фетхуллах Гюлен. Освен това САЩ се съюзиха в Сирия и Ирак с кюрдските милиции, които Турция разглежда като терористи. Сега Анкара има възможност да си го върне на Вашингтон, изпращайки му същевременно и сигнал, че Турция играе много важна геополитическа роля и знае как да брани собствените си интереси."
Според Кюн, сделката с Русия има и своя военна логика: "Зенитно-ракетният комплекс С-400 е предназначен за един несигурен регион край южната граница на страната", казва той. Вярно е, че Турция не е застрашена от военно нападение от страна на съседните ѝ държави, но руските установки навярно ще бъдат използвани срещу кюрдските милиции. Освен това покупката разширява познанията на Турция за този вид военна техника. "След като обучи достатъчно персонал и получи съответните лицензи, някой ден Турция и сама би могла да произвежда отделни компоненти за зенитно-ракетния комплекс".
Засега турското правителство изтъква предимно търговски аргументи за решението си. Анкара щяла да купи американските "Пейтриът", само ако Вашингтон предложи също толкова изгодни условия, като тези на руснаците, заяви през президентът Ердоган. Турция купува две батареи С-400 за 2,5 милиарда долара, което е значително по-евтино от американските "Пейтриът". Освен това руската система се смята за модерна и високо ефективна.
Става дума за много по-важни неща
Покупката на руските ракети обаче не е обикновена търговска сделка – в случая става дума за игра на власт и надмощие. А САЩ и партньорите им от НАТО са сериозно разтревожени. Първо, защото руската военна техника не е съвместима със системите на НАТО, и второ: Москва би могла да се добере до секретна информация за "невидимите" американски изтребители самолети F-35 – защото руските ракети и американските самолети ще бъдат елементи от турската въздушна отбрана.
Турция обаче се намира в безизходица: ако Анкара се огъне под американския натиск и откаже руските ракети, тя ще избегне американските санкции, но ще разгневи Москва. Тогава руското правителство също би могло да прибегне до санкции, както това се случи през 2015 година, след като един руски изтребител беше свален над турска територия. И независимо в чия полза ще отсъди накрая президентът Ердоган, една от великите сили ще остане крайно разгневена.