Народното събрание трябва да забрани отклоняване от сегашния курс лев/евро при преговорите за влизане в чакалнята на еврозоната.
Теоретичен, но недопустим риск за валутния курс, при който България би приела еврото, се създава с последните поправки в Закона за Българска народна банка. Те са авторство на Менда Стоянова, която председателва бюджетната комисия към парламента и нейни колеги от ГЕРБ. Самите текстове са отправени чрез преходните и заключителни разпоредби на поправките във валутния закон между първо и второ четене.
Внасянето им е станало по класическия начин в последния момент преди да изтече крайния срок, без да се обявят за публично обсъждане, въпреки, че касаят изключително сериозната тема за спестяванията на населението, финансовата стабилност и са аспект на националната сигурност.
Какво се променя
Валутният курс на лева към еврото в отношение 1.95583 лв. за едно евро е фиксиран в чл. 29 от Закона за Българска народна банка. Той постановява, че левът е вързан към германската марка в отношение едно към едно, а след като Германия влезе в еврозоната, курсът на лева към еврото ще се получи като се умножи по курса, по който марката се конвертира в евро. С промените в Закона за БНБ, към чл. 29 се добявя трета алинея, която гласи следното:
Считано от датата на участие на България в механизма на обменните курсове (Exchange Rate Mechanism ІІ) официалният курс на лева към еврото е равен на централния курс между еврото и лева, договорен съгласно параграф 2.3 от Резолюция на Европейския съвет за установяване на механизъм на обменните курсове през третия етап на Икономическия и паричен съюз Амстердам, 16 юни 1997 г. и членове 1.1 и 17.1 от Споразумение от 16 март 2006 година между Европейската централна банка и централните банки на държавите членки извън еврозоната за определяне на процедурите за работа на механизма на обменните курсове в третия етап от икономическия и паричн съюз.
Съвкупността от документи, към които този текст препраща, очертават процедурата, по която всяка държава членка на Европейския съюз, трябва да мине, за да приеме еврото. В това отношение България не е уникален случай. Процедурата включва преговори между правителството на кандидатстващата държава, Европейската централна банка и Еврогрупата (страните от еврозоната и тези, които вече са в ERM2), за курса, по който държавата желае да бъде наблюдавана в продължение на две години.
Опитът с балтийските държави показва, че е напълно възможно една страна да посочи курса, желан от нея и той да бъде приет. Опасността някоя държава, или ЕЦБ да посочат че сегашния курс лев/евро надценява валутата ни е само теоретична, но не може да се отписва. Запознати с по-стари сондажи на България за присъединяване към еврозоната, посочват, че влиятелни представители на германското правителство са били против сегашния курс. Дали тези нагласи са останали, не е известно.
За разлика от всички останали нови страни членки, които влязоха в еврозоната през изминалото десетилетие, в България валутният борд и стабилността на валутния курс имат статут на догма. Те са гарант за финансова стабилност, след като политическата класа и централната банка се провалиха да осигурят финансова стабилност в условията на плаващ валутен курс през 90-те години на миналия век.
Именно с цел запазване на доверието в действащата досега система, преди да се подходи към преговори, ще е полезно рисковете да се отстранят. Това може да стане като се допише текст, който дава мандат на правителството да преговоря само и единствено при условие, че присъединяването на България към механизма („чакалнята“) и по-късно към еврозоната ще стане при сегашния курс лев/евро и той няма да се променя. Същото трябва да е гарантирано със закон и за срока на престой в "чакалнята на еврозоната", колкото и дълго той да продължи. При натиск за обезценка на валутата, трябва правителството да е задължено да изтегли България от механизма, защото противното ще може да предизвика фактическо обедняване на българите.