Преди 100 години Унгария губи обширни територии. Два милиона души остават извън границите на страната. Трианонският договор е за унгарците онова, което е Ньойският договор за България – тема с експлозивен заряд.
В началото на май Виктор Орбан предизвика международен скандал със свой пост във Фейсбук – във връзка с матурите по история национално-консервативният унгарски премиер разпространи карта на Велика Унгария. Съседните държави реагираха с възмущение. Румъния отвърна на удара и обяви четвърти юни за национален празник – деня, в който преди 100 години Унгария губи две трети от територията си.
С Трианонския договор държавите-победителки в Първата световна война определят по новому границите в региона. Унгария, която е сред губещите, е била принудена да отстъпи голяма част от земите си на съседни страни, включително и на Румъния. Така милиони унгарци внезапно се оказват в чужбина.
„Договорът бе огромен шок за населението“, казва унгарският историк Кристиан Унгвари. Тази травма дава отражения и до днес. Тъй като и до днес унгарското малцинство в съседните държави е дискриминирано, твърди той.
Спорът за паметника
Това, че темата остава деликатна за Унгария и сто години по-късно, личи по спора за новия „Паметник на националното единство“ в Будапеща. Той е разположен на площада пред парламента, а по стените му са изобразени всички градове, принадлежали към унгарското кралство през 1913 година.
Паметникът на стойност 16 милиона евро бе построен точно по повод годишнината от сключването на Трианонския договор на 4 юни 1920 година. Официално откриване обаче днес няма да има заради пандемията от коронавирус. Идеята на паметника е да изтъкне унгарската национална принадлежност на населени места, останали извън днешните граници на държавата.
Критиците на паметника виждат в него провокация срещу съседните държави и пресилена националистическа символика от страна на правителството на Орбан. Кристиан Унгвари смята, че паметникът-възпоменание за Трианон принципно е „легитимен“.
Проблематичното за него е това, че всички изобразени градове са с унгарските си имена. Така умишлено се игнорира фактът, че Велика Унгария само наполовина е била населена с унгарци. „В градове като Загреб унгарци почти не е имало“, посочва Унгвари. Това би трябвало да се обозначи по някакъв начин, за да не бъдат подвеждани посетителите към грешни заключения.
Спорът за новия паметник е показателен за двойнствения подход към историята. В периода между двете войни в Унгария цари единодушното разбиране, че наложеният мир трябва да бъде ревизиран. Чрез съюза с хитлеристка Германия страната успява да възвърне част от отнетите ѝ земи, но само временно, защото и по времето на Втората световна война Унгария е от страната на победените.
Тема-табу, която отново излезе на дневен ред
По време на комунизма темата за Трианон е табу – териториални претенции към братските социалистически държави не са били допускани. Но след падането на Желязната завеса темата отново придоби значимост: националистите и дяснорадикалните сили превърнаха солидарността с унгарците зад граница в един от стожерите на политиката си. И макар никой политик да не преследва на сериозно възстановяването на Велика Унгария, Виктор Орбан и неговата националистическа партия „Фидес" ловко използват синдрома „Трианон“ за политическите си цели.
А това е възможно, тъй като и до днес два милиона унгарци живеят в съседните държави като малцинства. Виктор Орбан отдавна е наясно с политическия потенциал, който се съдържа в този факт. Още в началото на втория си мандат той им даде гражданство, респективно – право на глас. За което получи съответната благодарност: над 90 процента от унгарците зад граница гласуваха за партията на Орбан. Политически мотивирано бе и обявяването на четвърти юни за „Ден на националното единство“ - ден в памет на това, което Орбан нарича „брутално наложен мир“ и „най-черният ден“ в унгарската история.