Би било добре, ако личността и произтичащото от нея поведение на Цвета Караянчева бъдат урок, който ще бъде научен от всички нас избирателите. Редно е оттук нататък да внимаваме повече с тези т.нар. ''Хора от народа''. В противен случай ни чака това:
Природно естествен е устремът на Караянчева да докаже думите на вожда ѝ за самата нея. ''ПКП'' и всичко останало в записите беше потвърдено от думите на премиера: ''Записали са ме с незаконни средства, изловиха ме, но за това, което съм говорил си взех бележка''. Но възпитаните хора няма как да се изразяваме като министър-председателя ни. А и далеч по-подходящо ще е да охарактеризираме председателката на 44-ото Народно събрание като нискоинтелигентна боляровска пролетарка (НБП). Държи се и се изказва именно като такава.
Г-жа НБП, или не разбира за какво става на въпрос, или се е взела твърде насериозно. С оглед на изказа ѝ, вероятно по много и от двете. Магистралите и метрото не са на Борисов. Те са на всички български граждани, включително и на него, и на Караянчева, защото са построени с нашите пари, които за срамотия и почуда сме избрали такива като Борисов да разпределят. Понеже при срещите с удобни медии няма кой да възрази на смехотворните и нагли брътвежи за успехите на ГЕРБ, редно е да се каже ясно, че сме в XXI в. и строежът на метро и магистрали не е някакво достижение, а нещо задължително, нещо, което е като хранителните продукти от първа необходимост, нещо, за което българските граждани плащат данъци, нещо, за което Европейския съюз ви дава пари.
Караянчева и подобните ѝ, ако не са разбрали, са в държавната администрация, за да работят за нашето общо благо, а не за да ни се карат и да ни казват какво да правим и какво да не правим.
След такова изказване като Караянчевото, в нормална държава, нали знаете какво следва?
Съвсем отделен въпрос е, че тя е срам за парламентаризма, защото в България именно персонално тя и ГЕРБ го превърнаха в посмешище. Според Конституцията ни ние сме република с парламентарно управление, но на практика, поради всеобщото институционално състояние на подчиненост към Борисовата воля, сме премиерска република. Цвета Караянчева абсолютно се е отказала от ролята си на най-овластен човек в държавата, вследствие на което контрол и разделение между законодателната и изпълнителната власт няма. Но относно това вина има и Корнелия Нинова, която в началото на мандата на 44-ото Народно събрание избяга от отговорност, отказвайки да стане председател на Народното събрание. А в настоящите български условия именно това е доброто решение - опозицията да председателства в парламента.
Отново съвсем отделен въпрос е, че по професия Цвета Караянчева е машинен инженер, т.е. тя е с никакви компетенции за изключително престижния и важен пост, какъвто е този на председателя на Народното събрание. Чуждестранният език, който говори, е руски (б.р. Поне така пише в Уикипедия). Посредством него ли си комуникира със западните ни партньори? Едва ли. Но това потвърждава пролетарската ѝ същност, която е направо огледална на тази, която има и премиерът.
Падението е пълно и вероятно костите на Стефан Стамболов и Захарий Стоянов се обръщат в гроба.
Но нека не завършваме минорно, а да се посмеем: