Мнозина предричат политическата гибел на Бойко Борисов и ГЕРБ, но като че ли избързват. Твърде рано да се говори за нея. ГЕРБ създаде огромни мащаби на клиентелизъм в страната. Малки, средни, или дори големи общности, имат икономически интерес от продължаването на живота на Бойковата партия. Мащабът и профилът им е много по-политически опасен от този на погиналата НДСВ.
Борисов и компания са абсолютно наясно, че стоенето им във властта сега е много вредно за тях. Явно обаче страхът надделява. Освен това, за тях би било ''смърт'', ако следващият парламент не произведе коалиционно правителство, включващо БСП. Просто защото, ако вървим от избори на избори, то именно ГЕРБ ще е партията, която ще продължава да носи негативите и ще бъде нарицателно за всичко лошо в родната политика.
Другият им ''край'' ще е на хоризонта да се появи нещо съвършено ново. Но на този етап, а и за пореден път, не се очертава справедливият протест да произведе силна политическа алтернатива. Което само по себе си е много съществен проблем.
Ала те по абсолютно същия начин съзнават, че оттеглянето в позиция би могло да им даде възможност да изплуват от дъното и да сменят ролите си с БСП, както разумно ни ''светна'' Димитър Коцев-Шошо преди няколко дни. Представяте ли си ГЕРБ като морализатори? Не, нали? Ама в България всичко е възможно.
Много е възможно Борисов и принадлежащото му юридическо лице - ГЕРБ, да мечтаят за кратък престой в опозиция, както бе през 2013-14 г. А нима в първото управление на Бойко Борисов нямаше грандиозни безобразия? Имаше, имаше и още как.
За сега управляващите, или по-точно за сега управляващия, има няколко предпоставки, даващи му основание да вярва, че има шанс да се върне на ''бял кон''.
Първата по-важност е пословичната късопаметност на българина. А доказателство за това е, че мнозина вероятно вече не си спомнят поразиите от първите мигове на това кошмарно правителство. Разбира се, обемът и интензитетът на генерирането на скандали от всякакъв характер спомага за това. Хората се объркват, ''давят се'' в средата на абсолютната ненормалност и упадък. А в случая, също пословична, търпеливостта им работи за... Онези. Да, онези, които отдавна са сложили разделителна линия с нормалното българско гражданско общество.
Бягането от отговорност, като например отказът от политизиране и не гласуването на избори, също е характерно за родния персонаж и също е в полза на гербаджийския клиентелизъм. В полза е и на ДПС, чийто твърд електорат никак не се колебае дали да ходи да гласува. Знаем поради какви причини.
Докато се чака някой друг да свърши работата, злонамереността ще е с превес.
Някъде тук идва и тежкото разделение в българското общество, което в политически смисъл е по вина на БСП, която упорито отказва да признае и порицае терористичното и античовешко битие на БКП. Напротив, тя се гордее с него, което дава възможност на популиста Борисов да се заиграва с тази болезнена за много хора тема. Дори протестът не може да бъде съвсем единен поради същата причина. А като стана дума за него, той се провали, защото изгуби инициативата и не само удължи живота на това правителство, но и даде време на ГЕРБ да се възстанови, прегрупира и да помисли за краткосрочното и средносрочното бъдеще.