В България милиционерската държава не е експонат, а ежедневие - служителите на реда вместо да го пазят, вършат точно обратното. А потърпевшите от грешките им могат да се надяват на всичко друго, освен на обезщетение.
Призори. Лежите беззащитен, потънали в топлата прегръдка на най-дълбокия сън. Събуждат ви крясъци и удари по вратата. Служители на ГДБОП нахлуват в дома ви, повалят ви на земята, обиждат... Изяждате няколко шамара, ритника. Следват удари с електрошокова палка. Лежите онемели на земята, докато невръстното ви детенце ужасено плаче в съседната стая. Превърнали са ви в зашеметено, уплашено животно. В "боклук".
Изтръпнали сте. Знаете, че с нищо не сте нарушили закона, ала сте стъписани от първичната, безцеремонна и смазваща власт на държавната машина. Започва да ви гложди хладният призрак на съмнението: щом органите на реда са се заели точно с вас, вероятно има защо. Може би все пак сте виновен.
После всичко се оказва някаква нелепа грешка.
Навигацията подвела органите, Те, професионалистите, търсели наркодилъри, изнудвачи, лихвари - не вас. Докато ушите ви пламтят от унижението и шока, шефът на оперативната група ви поднася извиненията си: "Еее… ще прощавате, стават такива работи" (или нещо от този род). И после: хайде по живо, по здраво. Животът продължава, какво толкова?
Навярно такъв е бил ужасът, който е изживяло пострадалото при акция на ГДБОП семейство в началото на октомври.
Това не е първият такъв случай, едва ли ще е и последният. А, знаем, кошмарът може да е още по-кръвожаден и ужасяващ. Нима 14 януари 1994 и престрелката между барети и полицаи в блок 29 в столичния квартал "Белите брези" бяха толкова отдавна? Какво всъщност се случи тогава: човешка грешка или имаше умисъл? Дали 26 години по-късно професионализмът, координацията и дисциплината са на по-високо равнище?
И още въпроси. Защо Google maps, защо навигацията не подведе поне веднъж органите да се захванат по-сериозно например с чекмеджето с пачките евро и кюлчетата, които изглежда са на премиера Борисов? Защо "професионалистите" нахлуват тежковъоръжени в сградата на Президентството, а не например в жилището на някой от "домоуправителите" в "Апартаментгейт"? Защо маскирани полицаи споходиха дома на бизнесмена Илия Златанов, който твърди, че е бил изнудван от следователя Петър Петров-Еврото, вместо да погнат някои от облечените във власт, замесени в аферата "Осемте джуджета"? На какво основание други професионалисти в продължение на години пазят г-н Доган и неговите сараи? Дали ще има осъдени едри риби за бруталното полицейско насилие срещу журналисти по време на продължаващите протести срещу правителството, или в най-добрия случай ще го отнесе някой от редовите служители - пешките, изпратени на улицата, за да бранят големците?
Моля, не ви разбрах? Попитахте за обезщетения на невинните заподозрени, взети случайно на прицел от Главната дирекция за борба с опасно почиващите си? Сигурно се шегувате.
Въпросите са ненужни. Отговорите са повече или по-малко известни. Ненужно е да питаме, защото у нас милиционерската държава не е музеен експонат. Тя е всекидневие.