1. Как македонският Велес помогна на Тръмп да стане президент
През 2015-2016 китното градче Велес в Македония се превръща в огромен индустриален център за фалшиви политически новини. Градът се прочува с множество предприемчиви младежи, които заливат световната мрежа с информация, генерираща милиони последователи, кликове и лайкове. А оттам и сериозни пари. Интересът идва най-вече отвъд океана - от САЩ по времето на изборите за президент. В основата на този световен пробив е младият адвокат Трайче Арсов, който пръв осъзнава, че политиката е удобна сфера за изкарване на пари чрез фалшива информация. Преди него във Велес пробват с други теми - разпространяват успешно фалшиви новини за скрити тайни послания в пастите за зъби например. Но истинският удар идва, когато Арсов си намира многомилионна аудитория - привържениците на Доналд Тръмп. В битността си на адвокат Арсов е защитавал журналисти, пострадали от режима на Груевски в Македония. В началото той пробва и с фалшиви новини за либерални аудитории, но бързо осъзнава, че вирусен ефект на разпространение на информацията ще постигне много по-лесно, ако се ориентира към консерваторите от движението MAGA на Тръмп. Те с радост четат и споделят “новини” за любовници на Хилари Клинтън и друга измислена (негативна) информация. Така се ражда хипер-популярният сайт на Трайче Арсов и неговия брат Панче - USAPoliticsToday.com, който започва да генерира сериозен трафик*. По негов образец - комбинирайки 20% чиста лъжа с 80% що-годе легитимни новини - много други младежи от Велес регистрират домейни и отварят собствени манифактури, без дори да знаят английски особено добре.
Друга култова фигура на Велеската школа е Мирко Чешелкоски. Мирко подхожда научно към този бизнес (и призвание) и отваря собствен Фейсбук университет за разпространители на вирусна информация. Срещу разумна такса от около 700 долара ученолюбиви младежи разбират как да тестват потенциала на дадена информация и как да я превръщат в хит в световните мрежи. Самият Мирко се рекламира като човека, помогнал на Тръмп да спечели изборите. И твърди, че негови ученици имат доходи в размер на милиони.
В резултат от дейността на предприемачи като Трайче и Мирко, към която трябва да се причислят и усилията на тролски фабрики, оперирани от службите на Русия и други държави, в последните три месеца преди американските избори топ 20-те сайтове за фалшиви новини генерират повече трафик във Фейсбук от топ 20-те сайтове на медии като "Ню Йорк Таймс", NBC, CNN и т.н.
2. Как Туитър "цензурира" Тръмп
През 2020 година избухва пандемията и фалшивите новини стават изключително опасни. През 2015-2016 все още не се знае много за разпространението им и няма достатъчно информация за предприемачи като Трайче, Мирко и Cambridge Analytica - британската фирма, повлияла на Брекзит и други важни избори. През 2020 натискът върху технологичните гиганти да ограничат трафика на лъжи и манипулации е много силен. Социалните мрежи потенциално могат да станат причина за смъртта на много хора, подведени от ловци на лайкове. Например като ги подтикнат да пият белина. В такава среда Туитър, Фейсбук и други мрежи въвеждат системи за сигнализиране и обозначаване на фалшиви новини и техните разпространители.
Президентът Доналд Тръмп, сред чиито поддръжници има много потребители на фалшиви новини, бързо става обект на различни “санкции” от страна на мрежите*. Много негови туитове получават маркировка, че не съдържат проверена и истинска информация. Този процес ескалира особено след изборите, когато Тръмп продължи да настоява, че те са били “фалшифицирани” - без да има съдебно годни доказателства за това твърдение. Много хора видяха в това “цензура” срещу Тръмп.
Но малцина биха искали мрежите да се превърнат в най-благоприятна бизнес среда за предприемачи като Трайче и Мирко. Лесни решения на този проблем няма. За да се избегне манипулацията, е необходима регулация или саморегулация. Тъй като държавна регулация няма, добре е поне, че технологичните гиганти се саморегулират, а политиците, ако искат да ги ползват, трябва да спазват информационна хигиена и да не се превръщат сами в генератори на неистини. Иначе им се налага да се обърнат към други мрежи, които не са толкова придирчиви.
Ангела Меркел и нейното правителство дадоха сигнал, че намират перманентното изтриване на акаунта на Тръмп за твърде строго и непропорционално действие. Това донякъде може и да е така, но и държавите (включително ЕС) не са помогнали особено на технологичните гиганти да намерят точния баланс между ограниченията на фалшивите новини и свободното слово. В крайна сметка правото и задължението на мрежите поне да сигнализират фалшивата информация и дори временно да ограничават разпространителите ѝ не може да бъде оспорвано.
3. "Откраднатата голяма победа" на Тръмп и неговото "cancel"-иране
Ситуацията в САЩ ескалира, когато президентът Тръмп призова хиляди свои привърженици да се “борят”, да са “силни” и да отидат до Капитолия, за да обърнат формалния вот на Конгреса по вече сертифицираните от щатите избори. Дали тълпата разбра Тръмп правилно или неправилно - това е спорен въпрос. Но фактът е, че се стигна до опит за бунт, загинаха хора и беше извършено сериозно насилие в сърцето на американската демокрация. В резултат Тръмп беше импийчнат за втори път, като в момента се чака окончателното решение на Сената, който би могъл да го отстрани с мнозинство от 2/3.
Американската конституционна доктрина от 1969 година изисква “призоваване към незабавни незаконни действия”, за да се наложи наказателна забрана върху политическо слово. В делото "Brandenburg v. Ohio" Върховният съд оневинява лидер на Ку Клукс Клан, провел шествие с качулки, горящ кръст и расистки възгласи и речи. През 1973 година ("Hess v. Indiana") Върховният съд оневинява лидера на антивоенен протест, който се обръща към тълпа от 150-200 души с думите: “Ние пак ще завземем шибаната улица по-късно”. Макар че това е призив към незаконни действия, съдът намира, че опасността не е “незабавна”.
Ако се приложи този стандарт и към действията на Тръмп, при един съдебен процес той най-вероятно ще бъде оправдан. Но все пак процедурата за импийчмънт е политическа по своя характер. И в нея стои и един допълнителен въпрос: трябва ли един президент на САЩ да стигне дотам, че да се възползва от правни протекции, предвидени за лидери на Ку Клукс Клан и други политически маргинали и екстремисти? Да, американската демокрация е достатъчно силна, че да си позволи да толерира радикализирани маргинали като Кларънс Бранденбург от селата на Охайо. Но трябва ли тази демокрация да се ръководи и символизира от човек, опасно приличащ на него?
4. Как България се пази от манипулации на вота
На фона на тази световна драма България се готви за парламентарни избори. И за да няма “манипулации на вота”, управляващите отказват да въведат дистанционно гласуване - било по пощата или по електронен път. Затова в пандемията българите ще трябва да ходят до урните и да се редят на опашки. А за карантинираните се мислят сложни варианти с подвижни урни, за които също няма много време за реализация.
И двата аргумента зад отказа от дистанционни форми на гласуване са силно манипулативни. Липсата на време за организация е факт, но този въпрос можеше да бъде решен и през миналата година. Вместо това управляващите губиха време (своето и на страната) в писане на конституция.
По-циничен е аргументът, че гласуването по пощата щяло да доведе до повече “купен” и “контролиран” вот. Престъплението с купуването на гласове е всъщност най-лесното за хващане престъпление. Секция по секция може да се види (български изследователи са го правили) как гласуват хората и да се разбере къде са най-уязвимите избиратели. Бързи журналистически разследвания в тези секции досега винаги са установявали лицата, които търгуват с гласове. Истината обаче е, че големите партии - основно ГЕРБ, ДПС и БСП - са и големите ползватели на този вот. Без тези партии “пазарът” би се сринал поради липса на търсене. Някои от тях дори “прехвърлят” гласове на удобни за тях мюрета. Така например има секции, които обикновено гласуват за ДПС, но от време на време се обръщат масово за ВМРО и “патриотите”. Което изглежда леко подозрително от чисто идеологическа гледна точка.
Та вместо да спрат да купуват гласове и да въведат ефективно разследване на инцидентите, точно тези партии убеждават всички как гласуването по пощата не може да се въведе, защото щяло да увеличи купения вот.
По манипулациите ще ги познаете. В някои общества те са във високите технологии. А при нас и в по-ниската технологична сфера.
Автор: Даниел Смилов