Коментар на Искрен Вълчев за "Гласове"
Един голям призрак броди от месец – на двойния морал, който българите демонстрират спрямо „новите победители” и свалената ГЕРБ. Това, за което Борисов бе хулен и не му се прощаваше, е поощрявано или великодушно подминавано при Радев, министрите и „партиите на протеста”. „Алтернативата” дори си позволява волности, които ГЕРБ не смееше, защото щеше да бъде овикана с протести – вместо протести, сега има умилкване. Умилкват се протестъри, претенциозните им медии, агитки на БСП, фенове на Радев, малоумни чалгари, тъпаци от Фейсбук, позьори инфлуенсъри, зомбирани форумни тролове, платени техни колеги – приблизително целият активен публично народ. Положението е: „Наш’те взеха властта, бой по ГЕРБ!”. Когато ГЕРБ биеше тях, ореваваха света за погубената демокрация.
Големите демократи са се превърнали в жалки подобия на бабите, които пишат оди за Бойко.
Какво би станало например, ако Борисов бе променил Изборния кодекс седмица преди разпускането на парламента? Щеше да има врява до небето, да се пишат писма до Венециански комисии, Държавни департаменти и т.н.: „В последния момент!”, „Окрадаха изборите!”... Борисов е променял изборното законодателство три месеца преди вота и бе зверски хулен. Сега – аплодисменти. А какво щеше да стане, ако бе предложил парламентът да избира главния прокурор – нима си нямаше удобно мнозинство? Щеше да има въргалящи се интелектуалци по жълтите павета. Сега същото предложи Христо Иванов. Тишина...
А какво щеше да се случи, ако Борисов бе казал по адрес на опоненти: „Всичко, направено от тия, трябва да изчегъртаме!”. Босият вероятно щеше да обяви гладна стачка, а Българският хелзингски комитет да организира прайд на изчегъртанато малцинство... Сега народът с радост изчегъртва ГЕРБ. Впрочем някога и Борисов, когато за първи път получи короната на победител, изчегъртваше – неистово мразената от хората Тройна коалиция.
Същите българи, които тогава му викаха „Осанна!”, сега мразят него и аплодират тия, дето го изчегъртват – и се чудят отде им се взе този Бойко, а и въобще всички злини на главата.
Борисов е правил какви ли не достлуци с ДПС. И с право си навличаше гняв. „Имат негласна коалиция”, казваха хората. Сега същите хора са по-ниски от тревата, щом „наш’те” увеличават секциите в Турция. Няма негласна коалиция! Впрочем българската амнезия е феноменално явление! Никой днес не помни, че най-гласовит противник на „намесата на Турция в изборния процес у нас” някога бе на президента Радев – веднага след избирането му. Днес Радев аплодира.
Управленските кабинети на Борисов бяха населени с възможно най-разновидна флора и фауна – калинки, любовници, съотборници, партийци, блюдолизци, храстчета, фикуси, доверени лица на олигарси... „У-у-у!....”, крещеше народът.
Сега началник на кабинета на вицепремиер и вътрешен министър става човек на Васил Божков, но... същият народ се е метнал на амбразурата: „Да не би да е незаконно?”.
А Борисов, срещу когото вият, незаконно ли бе премиер? Гешев незаконно ли стана главен прокурор? Новият областен управител на Хасково е съученик на Радев. Не, той не е назначен като Вучката!
Президентът нареди едно към едно коалиционна власт – тоз министър е от БСП, оня на протестърите, и „Триото” си има човек... Даже „Зелено движение” се сдоби със зам.-министър, а и шеф на Агенцията по горите... Но да не си помислите, че са по партийна линия калинки?! В министерства, областни управи, агенции и полицейски управления се върнаха две трети от кадрите на Орешарски! На Орешарски и Пеевски! И пак мълчание, няма недоволство, дерат се гърла на амбразурата...
А вицепремиерът и МВР-министър не просто сложи човек на Божков край себе си, но и си позволи безцеремонно да назидава журналисти, да разправя кого би уволнил за неудобни въпроси.
Миналото лято подобни действия на Младен Маринов щяха да изкарат поне 2000 души на площада, включително Бабикян и синът му.
Сега насреща срещу Рашков - въртене и мажене: имал основания, бил провокиран... Освен това шефът на СДВР е сменен, защото биел протестиращи, на мястото му е назначен заместникът му, който не биел... Ако наистина искаше промяна, Радев щеше на мига да изхвърли Рашков, от когото се очакват честни избори. Но как да го изхвърли, след като го прикотка в президентството, за да го пази от Гешев. С безкритичността си тълпата е кучето пазач на подмяната – наистина е подмяна, а не промяна.
Има една практически дилема в цялата тази ситуация. Не могат да ѝ намерят отговор що-годе критичните хора. „Какво друго можеше да се направи срещу ГЕРБ и мафията в този един месец, освен случилото се?”, питат те. Как какво?
Ми не увеличавайте секциите в Турция, не слагайте кадри на Черепа, Орешарски и по партийна линия!
Намерете други хора, които да организират честни избори! Защо не се случи?
Има три обяснения за състоянието на тълпата. Едното е, че омразата към Борисов е огромна, а ГЕРБ е цирей – трябва да се изчисти, няма значение кой държи скалпела и не реже ли здраво месо. Второто е по-основно – тълпата никога не е била демократична, хората не са принципни. Честност, безпристрастност, справедливост, еднакви критерии, стремеж към истината, законност – никога не са ѝ били важни. Важен е келепирът, ако въобще го има, а най-вече - стадото, към което принадлежиш (партия, агитка, мейнстрийм...). И врагът е важен. Ако той е изчегъртван, изброените добродетели са налице, или поне може да се затворят очи при липса... Ако стадото („наш’те”) е чегъртано, всичко е лошо и нищо не може да бъде простено.
Защо съществуват точно тия психологически състояния, ги дава третото обяснение – мнозинството от хората просто е нискоинтелигентно. То не схваща, че с двойния морал рита единствено себе си.
Че овчарите се сменят, колкото да вършат едно и също. Конкретно сега си въобразява, че „почистването на кочината” означава изчистване на ГЕРБ. При поне малко акъл щеше са схване, че задачата трябваше да е изчистване на всички, които правят като ГЕРБ.
Сега Радев и министрите са тръгнали да правят същото като Борисов. Има риск Румен да се превърне в Бойко. Ниската интелигентност пречи да бъде забелязана опасността. С двойния си морал тя ражда злодеите. Историята помни – през 2009 г. Борисов бе носен на ръце с много по-голямо въодушевление, отколкото Радев днес от същата тълпа. През ум не ѝ минаваше какво точно животно отглежда. Сега, прочитайки този текст, също не ѝ минава през ума, че той не е в защита на Борисов. Нито срещу Радев. Умът – в неговата постоянна липса, е огромният проблем за България.