Коментар на Емил Йотовски във "Фейсбук"
БГ Морето е синоним на рестрикция. Там обикновения човек, този със семейство и кола на десет години, няма право. Не питайте за какво няма право. Помнете, че няма и това е достатъчно. България свършва някъде около Айтос. После започват владенията на морето.
Българинът не е гражданин в тази чужда земя.
Там е чужденец, при това виновен чужденец. Още по-лошо. Там чужденецът е по-българин. Хубавата новина е, че законите позволяват да си плащате за всичко. Но за какво са парите? Майната им на парите?
Стандарт е на БГ Черноморието да няма възможност да си паркираш колата пред хотела, защото там е забранено. Частните фамилни хотели нямат паркинги. Големите хотели имат, но имат и ценоразпис. Българското Черноморие изобилства от хотели, които очакват своите клиенти да идват без автомобили.
Хотелиерите са крайно изненадани, когато видят почиващ с кола и затова не са подготвени. В крайна сметка има нещо като платен паркинг някъде наблизо или не наблизо и си плащаш като за нощувка като за още един човек. Така де, нали колата ти е почти човек?
Гъстотата на малките фамилни хотели, малките фамилни барове и малките фамилни ресторанти е такава, че понякога не разбираш на бар ли си или в стаята си. В кафенетата си плащаш затова, че ти се пикае. Защото кафето и кенефа се държат от две фирми. Фирмите са на двама братя, които се мразят, а майка им държи двата етажа отгоре, които нарича хотел. Тя не си мрази синовете, но мрази вас. Омилостивете я и всичко ще е наред.
Сервитьорът изглежда така все едно са го накарали да ти сервира собствената си ръка.
Той те мрази, че съществуваш. Дава ви да разберете, че му пречите на живота. Единственото опрощение, което можете да получите е от щедър бакшиш. Толкова щедър, че да заприличате на идиот в собствените си очи.
На плажа си знаете. Вече има и правостоящи. Съвсем сериозно. Догодина черноморския гений трябва да обособи и места за такива. Затова не се стискайте за чадъри и шезлонги.
БГ плажът е като римски амфитеатър. Всеки седи според класата си и гледа зрелища. Само най-чувствителните разбират, че зрелището е самия той.
И плащаш, плащаш, плащаш… Плащаш на дразнещи цени.
Това няма как да те прави спокоен турист. Прави те заложник. Време е Черноморието ни да има собствена валута. Най-малката банкнота да е от пет лева (Защото неща под пет лева не би следвало да съществуват) А на нея да е изобразен труженикът на този регион – селска батка с джапанки от по-миналата година, корем и непрана тениска, който гледа презрително и започва всеки разговор от пет лева.
Но нищо. Ти си отишъл да си починеш. Ами почивай. Ако почивката ти влиза трудно пий едно малко на цената на двойно с много лед. Звучи изненадващо, но точно ледът ще ти помогне. Там те дебнат замразените ешерихии, които ще оцветят почивката ти в рядко кафяво и ще те принудят да избягаш от тази враждебна територия.
По време на честите спирания по бензиностанциите ще осъзнаеш, че домът е нещо много хубаво. А парите… Майната им на парите!