Щъркелите отлетяха прелюбезни, загубили търпение да дочакат редовно българско правителство. Опасявам се, че както са я подкарали сюзерените на суверена (разбирай колегите ми в 46-то Обикновено народно събрание), като се върнат щъркелите редовно правителство още няма да има. Очевидно е, че нови парламентарни избори, все едно дали ще са заедно с президентските, ще възпроизведат, ако не същия, то подобен резултат. Най-много да се провре и някой „евроазийски политически проект“, както любезно наричат партията на Костадин Костадинов…
Но да прескочим констатациите и да предложим изход. И за мен, и за нас от Движение Гергьовден той е очевиден – избори за последното в историята на България – Велико народно събрание.
Такъв избор категорично ще сложи край на политическата криза.
На първо място ще изпълни заявеното желание за мажоритарен избор, макар и частичен. Половината от депутатите ще се избират мажоритарно.
На второ място ще осигури мнозинства, възможно най-близки до двуполюсния модел, които ще произведат относително стабилно правителство и няма да му пречат в работата поне през първата година.
При добро разбирателство и конституционната възможност – Великото народно събрание да прерасне в обикновено, такъв кабинет може да направи свръхмандат – 5 или 6 години – и да изпълни по-амбициозна управленска програма, без да има зад гърба си само една голяма партия.
Изобщо не засягам конкретните конституционни промени, които последното в историята Велико народно събрание може да приеме. Например, сериозна правосъдна реформа. Уточняване най-после мястото и функциите на президента – дори, ако щете и пряк сблъсък между поддръжници и противници на идеята за президентска република, която постоянно мишкува из политическото пространство, надничайки като мишле от зелен чорап.
Велико народно събрание може да приеме и важни промени в избирателното законодателство по посока на мажоритарен вот, да прерайонира страната и изобщо да направи каквито иска смели промени, след като ги обсъди в състав с максимално голямо пряко представителство. И не на последно място само ВНС може да закрие този институт – Велико народно събрание – с който с право се гордеем ние и монголците с техния Велик хорал.
Доколкото си спомням и ГЕРБ, и Президента, а и „Да, България“ заявиха, че имат готови проекти за конституция. Не лош проект предложиха в дебатите миналото лято и от СДС. Т.е. има поне 4 оферти на масата, а сигурен съм, че и госпожа Корнелия – ако се разтърси – ще намери прелюбопитни и полезни предложения в столетните чекмеджета на Позитано 20.
Няма по-категоричен и по-мирен рестарт на зациклилата политическа система от избори за Велико народно събрание и дебат за конституционни промени. Ситуацията в момента е изключително зациклила и няма как, който и да е участник в днешната политика да не излезе омаскарен от нея. Това е все едно да вярваш, че ако подскачаш в локва ще опръскаш само околните, а ти ще си останеш чист. Точно това правят в момента т.нар. партии на протеста, прехвърляйки си обвинения кой е виновен за несъставяне на правителство с третия мандат.
Изходът е един – Слави Трифонов да поиска избори за Велико народно събрание.
Така не само ще развърже политическия възел, ще сложи край на политическата криза, но и ще спази поне част от нещата, които обещаваше с влизането си в политиката. И за които направи референдум, подкрепен от близо половината българи.
Разбира се, бих могъл аз да го предложа, но заминавам след щъркелите. Следващите десетина дни ще съм на място, където единственият нет ще са мрежите на рибарите. Човек трябва да умее и да се самонапуска от време на време. Затова не ми пишете и звънете да ви доразвивам идеята, а си я доразвийте сами. Добра е.
2 509 864 българи заявиха на Референдума от 2016 г., че депутатите трябва да се избират на мажоритарни избори в два тура, но политическия елит и неговите кукловоди не позволяват това да се случи, а в техните медии темата е табу.