“От много години десните хора в България искаме Европейският съюз да купува газ като единен голям потребител. Ако ЕС започне да договаря количества, ще може да постигне много по-добри цени и много по-сигурни условия, отколкото малките и средни държави”.
Това каза в интервю за ФАКТИ Мартин Димитров, икономист, народен представител от “Демократична България” и председател на Комисията по икономическа политика и иновации в 47-мото Народно събрание.
“Европейският съюз трябва да анализира кои са стоките, от които може да има временен недостиг или по-голямо поскъпване, и да премахне с временен характер тарифните и нетарифните пречки за вноса им. Трябва бърз анализ и бързи действия в тази посока”, предлага още той.
Целия разговор четете в следващите редове:
- Г-н Димитров, министър Лорер вече посочи, че ситуацията на форсмажор, която Корнелия Нинова съобщи, че ще се въведе със задна дата от 24 февруари до края на март, няма да бъде въвеждана. Какво е Вашето мнение за подобна мярка?
- Предвид войната в Украйна и постковид проблемите ми се струва, че такива въпроси трябва да бъдат обмисляни много внимателно преди да се пуснат в общественото пространство. След като дебатът по този въпрос започна, много хора ми звъняха и питаха какво се случва. Отчитам това като неособено далновидно решение - първо е редно нещата да се обмислят много добре, преди да се обявяват като възможни политики.
Отделно от това, форсмажорът се доказва индивидуално. Представете си - на територията на България има много фирми, част от тях износители, има сектори, които са по-малко засегнати от войната и от пандемията. Какъв форсмажор е необходим за тях? На може да се говори за общ форсмажор. Форсмажорът е нещо индивидуално, касае конкретни фирми и техните сделки, техните партньори, необходимо е доказването му в съда чрез документи. Това е и европейската практика. Не виждам логика и смисъл от обявяване на общ форсмажор на територията на България.
- Отчитате ли това предложение като грешка на Нинова?
- Форсмажорът е искане към нея от бизнес отганизации - така е. Според мен, предвид общата сложност на ситуацията, не бива да се вкарваме в дебати, по които няма внимателна предварителна оценка на възможностите. За в бъдеще е много по-добре подобни въпроси да бъдат предварително внимателно обсъждани, преди да започне техният обществен дебат, а не общественият дебат да започне, това да предизвика страшно много въпроси, както едва ли не и излишно напрежение в отделни отрасли и тогава да мислим какво да направим в крайна сметка. Моят съвет към всички е внимателно много пъти да мерят, преди да обявяват подобни идеи.
- На 31 март “пада” мораториумът върху цената на електроенергията - ще има ли поскъпване според Вас?
- Има война. Ако нямаше война, бях оптимист, че цената на тока, че дори и на газа, има основание да върви към постепенна нормализация. Когато има война, прогнози се правят трудно. Има механизми, с които въпреки всичко, при тока да няма поскъпване - особено за битовите потребители. Сигурен съм, че тези механизми ще бъдат изразходвани докрай.
Колкото до бизнеса, очаквам от КЕВР предложение как да се насърчи използването на дългосрочни договори на територията на България - техният процент в момент е минимален. Дългосрочните договори биха дали повече предвидимост на бизнеса на пазара на електроенергия.
Смятам, че за битовите потребители ще бъдат предприети всички възможни мерки да няма съществено поскъпване на електроенергията. При наличието на война, която се води на 400 км от България, пълни гаранции за това не може да има. По отношение на бизнеса очаквам да се направи нещо, което виждаме в много европейски страни - да се насърчат дългосрочните договори.
- В конкретика, говорейки за мерки за битовите потребители, какво имате предвид?
- Имам предвид, че първо, битовите потребители са на регулиран пазар. За тях се отделя токът на най-благоприятни цени. Тази тенденция ще продължи. Второ, смятам, че ако се види, че няма друга работеща мярка, има една възможност, която е неизползвана, но значима - диференцирано ДДС до края на годината. Както приехме диференцирано ДДС за други сектори, ако видим, че при цената на електроенергията за бита другите механизми не са достатъчни, имаме една голяма резерва и това е диференцираното ДДС до края на годината.
Аз не съм привърженик на диференцираните ставки по ДДС, обаче, когато сме го позволили за някои сектори, не виждам причина да не се разшири и както е с временен характер в другите сектори, така да бъде с временен характер и тук.
- Как стои въпросът с диверсификацията на газовите доставки - има ли нещо, което може да се направи?
- Има една голяма възможност. От много години десните хора в България искаме Европейският съюз да купува газ като единен голям потребител. Ако ЕС започне да договаря количества, ще може да постигне много по-добри цени и много по-сигурни условия, отколкото малките и средни държави. Това е една огромна възможност, по която трябва да се работи - не всяка държава да се спасява сама, а Европейската комисия и Европейският съюз да започнат да договарят общи количества за общността. Това никога не е правено и според мен сега е моментът да започне да се прави. Тази възможност е обмисляна на ниво Европейска комисия, предложението е слагано на масата, но в миналото е смятано, че няма нужда. Сега се вижда, че нужда има, особено ако Европейската комисия предлага намаляване зависимостта от доставки на руски природен газ. Сериозна възможност за това е, ако самата Европейска комисия се захване с договаряне на цени и условия за цялата общност или поне с участие в процеса. Европейската комисия може или изцяло, или частично да участва в доставките на газ, като частичният ангажимент означава да оказва съдействие на държавите, които водят преговори.
Втората възможност е прословутата газова връзка с Гърция да бъде готова до лятото. Очаквам това да се случи, като отново съм задал въпрос към министъра на енергетиката. Всяко забавяне ще бъде недопустимо. Вярвам, че при всички ангажименти, поети от премиера и от министъра на енергетиката, тази газова връзка трябва да е готова до лятото.
Третият голям шанс е изграждането на терминал за втечнен газ на територията на Гърция - в Александруполис, за който знаем, че и България е акционер. Надявам се забавянето да бъде бързо преодоляно. Това ще създаде истински предпоставки за диверсификация.
- Очаквате ли поскъпване извън цените на природния газ и електроенергията - тоест при различни продукти?
- Предвид, че се води война, смятам, че никой не би се наел да прогнозира как тя се отразява и как ще се отразява на цените. Войната е извънредно обстоятелство, което винаги води до обедняване, до високи цени и до проблеми с доставки на суровини и стоки.
Бих казал обаче какво може да направи Европейският съюз, имам много конкретно предложение - Европейската комисия би могла да премахне вносните квоти и вносните мита, за да увеличи вноса на суровини и стоки, за които смятаме, че има някакъв риск. Европейският съюз трябва да анализира кои са стоките, от които може да има временен недостиг или по-голямо поскъпване, и да премахне с временен характер тарифните и нетарифните пречки за вноса им. Трябва бърз анализ и бързи действия в тази посока. Под тарифни пречки имам предвид мита, под нетарифни - например квоти. Вносът с квоти означава да може да бъде внесено определено количество от даден продукт. Когато квоти няма, може да бъде внесено необходимото количество, с което цените да бъдат успокоени. Митата могат да бъдат намалени, а квотите да бъдат премахнати поне с временен характер - до края на годината, за да не се създава излишно напрежение. Ще настоявам за такова либерализиране на вноса на стоки с риск от по-високо поскъпване в Европейския съюз с временен характер, защото ми се струва най-умната мярка.
- Вашият колега народен представител от “Демократична България” Георги Ганев имаше една теза как през актуализацията на бюджета за 2022 година могат да се заложат икономическите политики. Предвид обстановката, това продължава ли да важи?
- В Бюджет 2022 има сериозни резерви. Сумите, предвидени за капиталови разходи, при необходимост могат да се пренасочат. В никакъв случай не трябва да има притеснение сред хората. Има условия да се справим, има условия този бюджет да издържи. Въпросът с актуализацията на бюджета стои на дневен ред, като тя ще се случи вероятно юни месец.